КЕНЕТ КЛАРК, с. 155: /За “Залата на подписите” – Рафаел/ Всичко в групите е добре обмислено. Например от двете централни фигури в “Атинската школа” идеалистът Платон е отляво и сочи нагоре към божественото вдъхновение. По-нататък, вляво от него, са философите, които се позовават на интуицията и чувството. Те са по-близо до фигурата на Аполон – и водят към съседната стена със сцената на “Парнас”. Отдясно е Аристотел, човекът на здравия разум, протегнал напред ръка в знак на умереност; вдясно от него са представителите на рационалните науки – логиката, граматиката и геометрията. Любопитно е, че Рафаел е поставил в тази група и собствения си портрет до лика на Леонардо да Винчи. Под тях е един геометър – предполагам Евклид.
Алпатов
С. 76 Рафаел произхожда от Умбрия /1483 – 1520/...в ателието на Перуджино се оформило рано неговото тънко лирично дарование.../За платното “Свети Георги”/ Движението на Свети Георги е бурно и поривисто, цялата сцена на победата на героя е жизнерадостна и лъчезарна като рицарските образи в създадената по същото това време поема на Ариосто “Бесният Орландо” /ок. 1505 – 1532/...
С. 77 В ранните му произведения, в които намираме спокойното идилично присъствие на Богородица, Йосиф, младенеца Христос и Йоан, Рафаел разкрива много тънкия си усет за контурната линия. Линията му никога не е така лъкатушна и нервна, както у Ботичели. При Рафаел тя винаги изразява завършеността и обемността на предмета, закръгля се меко, плавно се извива и поражда някаква нежна мелодия, която често звучи в унисон с кръглото обрамчване на картините. Линията подсилва музикалното начало в живописта на Рафаел.
С. 78...Измежду изписаните от него зали във Ватикана първата и най-хубавата е т. нар. Stanza delle Segnature /Залата на подписите/ /1509 – 1511/...по стените й са представени четири области на човешкото познание: философията в образа на Атинската школа, поезията в образа на Парнас, богословието, т. нар. “Диспута”, и юристпруденцията...в първата са се събрали на философски разговор мъдреците на древността Платон, Аристотел, Сократ, Питагор и много други...Нито във фриза и фронтона на Партенона, нито в римските релефи няма такава свобода на човека, такава непринуденост в движенията на тялото. Хората на Рафаел се отдават на естествените си пориви; ту привлечени от някакъв оратор, ту потънали в размисъл, ту образуват групи или се отделят, ту стоят, ту са полулегнали, навеждат се или жестикулират...”Атинската школа” на Рафаел е прослава на самосъзнанието на човека, на неговия ясен разум.
С. 79...По думите на самия Рафаело кръгът със своята завършеност притежава особена привлекателност за окото. Като най-спокойни и най-съвършени форми кръгът и полукръгът постоянно се срещат у Рафаел – в неговите тонда /картини в кръгова рамка/, в обрамчването на арките и в строежа на групите...
С. 80 Към 1513 г. Рафаел създал своята “Сикстинска мадона”...Картината е замислена като възвишено и прекрасно видение, което същевременно е и осезателно, близко до човека...При Рафаел теофанията е предадена в образа на майчинството, който така благоговейно бил разработван още през Средновековието.С. 81 Темата на явяването на красотата е проникната у него с по-дълбоко чувство, стои по-близко до света на хората, придобива плът и кръв и хвърля светлина върху трагизма на целия човешки живот. Образът на мадоната у Рафаел се слива с поетичната възхвала на красивата жена, на която усърдно служели поетите от 16 век и особено Рафаеловият съвременник Бембо, подражавайки на Петрарка:
Ти просветли душата ми, госпожо,
издигна ме ти сякаш на криле,
възнесе ме на дивното небе,
на думите ми даваш свята сила.
...Особената привлекателност на тази Рафаелова картина се крие в това, че всичко възвишено и идеално става близко на хората, а красотата – реална и земна...
с. 82 Във ватиканската пинакотека Рафаеловото “Увенчаване на Богородица” /1503 г./ е изложено до късната му творба “Преображение Христово” /1519 – 1520/...
с. 84 На олтарната стена в Сикстинската капела Микеланджело е изобразил в огромна фреска “Страшният съд” /1534 – 1541/...
Рафаело Санти или Санцио /1483 – 1520/...той умира само на 37 години...Видните клиенти го смятат за съвършения художник: приветлив, надежден, винаги спазващ обещанията си и доставящ поръчките навреме...учи в Падуа при Пиетро Ванучи или Перуджино, както е по-известен /ок.1446 –1525/...Той притежава сантиментално око и сочен рисунък, но умее да рисува миловидни мадони и извисени светци...предава знанията си и на младия Рафаело.
Джонсън, с. 150: Творчеството на Рафаело попада в две основни категории: широкомащабни фрески и украси, които прави за Ватиканския дворец по нареждане на папа Юлий ІІ, и платна на молберт, както и олтарите с религиозен сюжет, изобразяващи главно Богородица с Младенеца, понякога заобиколени от по-дребнни фигури...наследява Браманте като архитект на “Свети Петър”, гениален декоратор е и се насочва към нови търсения в живописта малко преди внезапната му смърт...В стенописите му няма нищо мрачно и мистериозно, нищо неприлично, липсва всякакъв скрит смисъл или двусмисленост, нищо не шокира, не плаши, не ужасява.
Джонсън, с. 151: Тези мадони са реални, живи жени, едновременно с това кралици на рая, нарисувани с поразително майсторство, никога не се повтарят, лишени са от най-малкия намек за вулгарност, винаги излъчват спокойствие и нежност, благочестивост и смирение...Една от фреските му във Ватикана, “Пожар в Борго” /ок.1515/, изобразява терор и анархия и една тълпа, която призовава за чудо...Неговите мадони и неговият “Диспут със светци”, събрали се в благочестиво преклонение пред божественото, са нежни и възвишени, нно близки до природата. В “Сикстинската мадона” обаче /днес в Дрезден/ Рафаело изобразява смайващо красиви Богородица и Младенец, които, макар да изглеждат солидни и реални, не са от този свят и като че ли се издигат нагоре, тласкани от свръхестествена сила, застанали между земята и небето.
Джонсън, с. 152:...”Преображението”, завършена в годината на смъртта му, 1520, /днес във Ватикана/ Христос се рее над учудените апостоли, нарисувани реалистично, н с много светлина и въздух, докато в дъното на картината е изобразена сцена на хаос, представяща учениците му, опитващи се да излекуват обезумяло момче, обсебено от демони...Влиянието на Леонардо може ясно да се проследи в много от великолепните скици на Рафаело...Връзката на Рафаело с Микеланджело е по-различна...но Микеланджело е интровертен, потаен и способен на подлост...За Микеланджело трудността във връзката му с Рафаело се състои в това, че той се смята и е преди всичко скулптор...в Рим сътворява трите си грандиозни серии от фрески /тавана на Сикстинската капела, “Страшният съд” при края на олтара и капела Паолина/.
Ако се вгледаме в прочутата фреска на Рафаело “Атинската школа” ще видим, че учителят основал Академията държи в ръцете си своето най-близко до възгледите на Аристотел съчинение “Тимей”, а ученикът създал Лицея носи трактата си “Никомаховата етика”, където в разсъжденията си той се доближава до идеите на Платон
Доц. Гено Генов
