В този последен предизборен за ВТУ постинг отварям торбата със съкровените признания: Аз съм един демоде правдолюбив индивид -  отстоявам ревностно истината без минимална дори грижа за келепира. Аз съм свободолюбив човек , но от предишната епоха - епохата на модернизма. Аз съм един перманентен дисидент спрямо моралния либерализъм на епохата на постмодернизма,т.е. отричам категорично окичената с евтино менаджърско ноухау кариеристична кохорта от високо издигнати, отвисоко манипулирани некадърници. И най-важното, като пенсионер, съм тотално свободен от зависимости към многобройната ДС-кохорта във ВТУ!

Тъй като лесно може да ме упрекнете, че съм се отклонил от едно от фундаменталните предписания на педагогическата етика, ще използвам цветисти псевдоними, но не заради някакъв страх от съдебни предследвания  или от упреци за неовладян нарцисизъм. Имам респект към българския съд, но са ми много по-скъпи авторитетът и бъдещето на Великотърновския университет, на който  44 години съм отдавал ревностно и щедро личния си скромен интелект и натрупаната в СУ култура, т.е.. не ми е безразлично дали ректорския пост  ще бъде овладян от ДС-послушник или от силна и респектабилна академична фигура.

И затова НЕ МОГА да замълча, заради властното усещане, че бих бил престъпник спрямо МОЯ Университет.  Нямам никакви лични сантименти или ресентименти към Кандидата на статуквото Бон Джои/лов/, но тъй като го познавам в професионален план много добре, нямам право да мълча!

Да, истина е, че Джои беше мой студент, колега и член на Катедрата, която ръководих 12 години. ТОЙ Е ДОБРО МОМЧЕ, но...При това болезнено връщане назад не изключвам опцията Джои да е влязъл във ВТУ с „патерици“, защото по-сетне в студентския му и преподавателски живот и стаж се вплитат натрапчиво „грижливата леля“ Цеца, дългогодишна секретарка на Филологическия факултет и негова „трудолюбова“ хазайка през следването му като студент, професор Дудевски /Бог да го прости!/, негов учител, на когото отначало той беше асистент по Съветска литература, професор Даскалов, негов дългогодишен ментор, който, според мен, го мафиотизира – направи го безоснователно „специалист“, та дори „професор“, по Славянски литератури, без Джои да владее нито един славянски език и най-вече тласна го услужливо в „приятелските“ обятия на подполковника НикДим, отговарящ от комунистическата ДС за Университета /преди и след 1989 г./.  

Като студент Джоуи се изявяваше като онзи одиозен за нормалните студенти персонаж на НАГАЖДАЧА. Той постоянно питаше преподавателите за нещо, но не за да го научи, а най-вече за да бъде забелязан. През периода 1990-1992 г. аз бях основател и председател на Клуба на СДС във Велико Търново и Джои ту угоднически, ту подвеждащо ме подпитваше /ни в клин, ни в ръкав/ какво мисля за Солженицин. Сега му прощавам тия „заинтересовани“ питания,    но трудно и до днес мога да му простя предългата му /около 10 години/ топла, но не вярвам безкористна,  дружба с ДС – подполковника НикДим!

И тук дължа едно обстоятелствено пояснение относно една изповед на Кандидата на статуквото за дългото му /над 10 годишно/стажуване като   Заместник-директор на Летният международен семинар на ВТУ за чужденци от цял свят, изучаващи, волно или професионално, българския език. И тъй като в едно от първите си интервюта Джоуи твърди, че там е натрупал „богат управленчески опит“, аз ще възнегодувам възмутено. Този Летен семинар във ВТУ си е и до днес едно комбинирано академично-ченгеджийско начинание, т.е. като Зам.директор, според мен, Бон Джоуви е трябвало само да слуша, следи и докладва на ДС-подполковника, баш директора в сянка на Семинара. Аз само веднъж съм участвал в Семинара като преподаващ български на група млади французи, но и през ум не ми минавало „да им връщам визитата“. А Джоуи си стана като Зам-директор на Летния семинар „специалист по връщане на визити“ / като стигна „като свободен турист“ чак до САЩ/.

В края искам да бъда отново пределно ясен: ВТУ-Бон Джои си е ДОБРО МОМЧЕ /Бог здраве да му дава!/ Но аз категорично не признавам, че издигането му и охраняването му години наред като Зам-директор на Летния семинар и парашутирането му преди един мандат на поста Декан на филологическия факултет са благодеяния на сляпата Съдба. ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ СЛУЧВАНИЯ!

Разбира се, аз съм един скромен средностатистически пенсионер и пазил ме Бог да се натоварвам с отговорните функции на Комисията за разкриване на ДС- досиетата! Мога само да бъда ТРЕВОЖЕН за съдбата на ВТУ и ПОДОЗРИТЕЛЕН  спрямо бясното усърдие на досегашния ДС-ректор, явочникът Оазис, и самоувереността на сегашния кандидат-ректор Бон Джоуви  да се обявяват за определените от съдбата ТОЧНИ АКАДЕМИЧНИ ЛИДЕРИ. Те ми напомнят за времето на един мустакат чичко, май се зовеше Джугашвили, който преди повече от половин век изправи цивилизованите еавропейски страни „на нокти“ – епохата на разюзданите авторитарни идеологии.