Надявам се, че от този постинг ще ви стане пределно ясно защо един обикновен, честен и достоен, преподавател от ВТУ никога няма да има шанса да бъде избран за ректор на Великотърновския университет. С наближаването на 26 май у мен все по-често възкръсва усещането, че тъй важното за Университета събитие ще бъде отново програмирана от вътрешноакадемичното ДС поредна измама за преподавателите, администраторите и студентите, която вече у мен поражда по-скоро хилаво любопитство, отколкото надежда за успокояващо всички участници удовлетворение във вота след наистина обективното му провеждане.

   Набиращата твърде късно нормална скорост предизборна кампания във ВТУ буди у мен пречистващ и облекчаващ смях най-вече заради очаквания провал на поредната ялова илюзия на досегашния ДС-ректор Оазис, че може да командори университета трети мандат с диктаторските умения, заимствани от управляващите „братски“ Китай ком-велможи. Оказа се, че въпреки мафиозната партийна атака на БСП и ДПС Законът за висшето образование трудно може да бъде променен в полза на доживотното властване в бъларските вузове на удобните „наши партийни ректори“. Така  че в национален план ректорите -динозаври от комунистическата Държавна сигурност може би най-после ще минат в пенсия, макар че в заразения с китайския късно-комунистически синдром ВТУ подобна „смяна на червения караул“ едва ли ще се случи.

    А основната причина за твърде възможната бъдеща доминация на ДС във ВТУ е на първо място във ведомствената избирателна система, която е така йезуитски скроена, че да облагодетелствува досегашните висши административни мандарини, които досега и по време на изборите я дирижират и контролират. Всъщност изборът на ректор на ВТУ винаги се е уреждал компютърно и с протоколното „съдействие“ на членовете в Общото събрание /ОС/ на университета.

    ОС на ВТУ се състои от четири квоти: първа квота на хабилитираните преподаватели, влизащи по право в състава на ОС; втора квота на нехабилитираните  преподаватели, които в отделните факултети се избират помежду им; трета квота на административните служители във ВТУ, които също „се избират“ на дирижирано зорко от подставеници  събрание помежду им и четвърта квота на студентите „избирана“ също на строго дирижирано от комсомолците в Студентския съвет /СС/ събрание.

     Историята на изборите за ректор във ВТУ през последните 20 години показва, че последните три квоти от изброените по-горе решават избора на бъдещия ректор. Причината трудно може да се скрие:напускащият поста ректор, не особено подмолно, може съвсем лесно чрез административни хватки - мотивиране и заплашване с най-различни „меки санкции“ и „твърди компенсации“ -  да предопредели избора на „нов“ ректор. Едва ли при провеждането на ОС на сегашната  ВТУ-администрация печеният ДС-явочник Оазис ще допусне то да се проведе без надзора на подставените му раболепни „съгледвачи“. Преди провеждането на вузовското ОС на студентите по стародавна традиция във ВТУ от базовите /от групите и курсовете/ учебни общности се „избират под сурдинка“, т.е. налагат удобните на сегашния ректор представители. А после факултетното студентско ОС се „проследява“ от някой услужлив комсомолец-брокер от СС /Студентския съвет/, чиято субсидия до този момент е била „спускана“ от изхождащия се ректор.   

   Кандидатите за следващ ректор на ВТУ, почти винаги в някакъв /таен или явен/ сговор с настоящия ректор, провеждат особено ревностно  първата „квотна война“, която се разиграва  /всъщност дирижира/ по време на ОС на нехабилитираните, на административните послушници и на подбраните от СС „удобни студенти“. Що се отнася до независимите от волята на настоящия ректор кандидат-ректори те са си просто обречени, защото колкото и убедителни програми да са написали, каквито и качества да притежават в личен план, техните амбиции и надежди се озовават в „девета глуха“. Дирижираната „отгоре“ изборна система просто ги смила и обрича на сигурна неудача.

      В Софийския университет от много години изборната система е „възходяща“, т.е. изборите започват  „отдолу – нагоре“ – от ръководител на катедра към ректор на вуза. Във Великотърновския университет, съвсем неслучайно, изборната система е обратно „отгоре-надолу“. Разликата се усеща най-вече и преди всичко в психологическата мотивация на избиращите. Така след избора на ректор във ВТУ цялата динамика на „изборния процес надолу“ се определя много бързо от персоната на новоизбрания ректор, който всъщност е щателно „програмиран зад кулисите“ от угодливата камарила на изхождащия се /поне през последните три мандата/ все ДС-ректор.

   При всяка следваща, неизменно дирижирана от външноакадемични центрове, изборна кампания във ВТУ системата на дирижираното „свободно“ гласоподаване се възпроизвежда. Това, че тя е „програмирана“ зад кулисите, твърдя от личен опит. Никога през последните ми щатни работни години зачеркваните от мен за избирането им млади НЕ-БКП/БСП мои колеги не са били допускани, благодарение на „многоумната“ компютърна програма, управлявана от Лъчезарен програмист, в лоното на Академичия съвет /АС/, който във ВТУ би трябвало да се  зове Съветът на червените старейшини.

    И ако във вечерта на 26 май разберете, че възпроизведеният от опаката изборна система във ВТУ „нов“ ректор е пак от вузовската кохорта на комунистическата Държавна сигурност и, /макар че ако в пеенето го не бива, е „изпявал“ дълги години колегите си там, където трябва/, носи името на легендарния Бон Джоуви, не се вълнувайте чак толкова – отдайте ведро почит на прецизно програмирания ВТУ-партиен изборен алгоритъм!   

                                                                       Доц. Гено Генов