ФУ­ТУ­РИЗ­МЪТ

(Фраг­мент)

Сред всич­ки ли­те­ра­тур­ни фор­ми те­ат­рал­на­та твор­ба е не­съм­не­но за­ре­де­на с най-мо­гъ­що фу­ту­рис­тич­но вну­ше­ние.

Ние ис­ка­ме дра­ма­тич­но­то из­кус­т­во да прес­та­не да бъ­де то­ва, ко­е­то е днес: жа­лък  ин­дус­т­ри­а­лен про­дукт, под­чи­нен на изис­к­ва­ни­я­та на па­за­ра на град­с­ки­ раз­в­ле­че­ния и за­ба­ви.

По­ра­ди то­ва тряб­ва да се из­ме­тат всич­ки не­чис­ти пред­раз­съ­дъ­ци, ко­и­то са зат­ру­па­ли ав­то­ри­те, ак­тьо­ри­те и пуб­ли­ка­та.

1. Ето за­що ние нас­тав­ля­ва­ме ав­то­ри­те да пре­зи­рат пуб­ли­ка­та,  най-ве­че пуб­ли­ка­та, ко­я­то ид­ва на пре­ми­ер­ни­те пред­с­тав­ле­ния, чи­я­то пси­хо­ло­гия мо­жем син­те­зи­ра­но да из­ло­жим по след­ния на­чин: съ­пер­ни­чес­т­во меж­ду да­ми­те при из­ла­га­не­то на по­каз на но­ви­те им то­а­ле­ти и шап­ки; су­е­та, по­ро­де­на от скъ­по пла­те­но­то мяс­то, прев­ръ­ща­ща се в ин­те­лек­ту­ал­на са­мо­у­ве­ре­ност ­ ло­жи­те и пар­те­рът се за­е­мат от зре­ли и бо­га­ти мъ­же, чий­то мо­зък е по при­ро­да из­пъл­нен с през­ре­ние, а хра­нос­ми­ла­не­то им мно­го ак­тив­но, т.е. пред­раз­по­ло­же­ния, ко­и­то из­к­люч­ват вся­как­во ин­те­лек­ту­ал­но уси­лие.

Пуб­ли­ка­та е с раз­ли­чен нрав и об­ра­зо­ва­ност в раз­лич­ни­те те­ат­ри на един град и се ме­ни спо­ред кли­ма­тич­ни­те се­зо­ни. Тя е под­в­лас­т­на на по­ли­ти­чес­ки­те и со­ци­ал­ни съ­би­тия, на кап­ри­зи­те на мо­да­та, на обил­ни­те про­лет­ни дъж­до­ве,  на не­тър­пи­ми­те го­ре­щи­ни и зас­ту­дя­ва­ния, на пос­лед­на­та ста­тия, про­че­те­на в сле­до­бед­ния вес­т­ник. Тя за съ­жа­ле­ние ня­ма дру­го же­ла­ние, ос­вен да из­жи­вя­ва при­ят­но хра­нос­ми­ла­не­то си в те­ат­рал­на­та за­ла. Тъй че тя е аб­со­лют­но нес­по­соб­на да одоб­ря­ва, от­ри­ча или об­съж­да ед­на те­ат­рал­на твор­ба. Ав­то­рът мо­же да се опи­та да из­мък­не пуб­ли­ка­та от ней­на­та пос­ред­с­т­ве­ност, та­ка как­то се спа­ся­ва ко­ра­бок­ру­ше­нец, ка­то се из­мък­ва от во­да­та. Но ав­то­рът тряб­ва да се па­зи, за да не бъ­де сграб­чен от ужа­се­на­та пуб­ли­ка, за­що­то тя не­из­беж­но би го уда­ви­ла в шу­мо­те­ви­ца­та на ап­ло­дис­мен­ти­те.

2. Ние пре­дуп­реж­да­ва­ме, че бър­зи­ят ус­пех на пос­ред­с­т­ве­ни­те и ба­нал­ни тво­ре­ния би тряб­ва­ло да пре­диз­ви­ква от­в­ра­та. Пи­е­си­те, ко­и­то оказ­ват сил­но пря­ко въз­дейс­т­вие, не­пос­ред­с­т­ве­но, без обяс­не­ния, вър­ху всич­ки при­със­т­ву­ва­щи в за­ла­та, са по­ве­че и по-мал­ко доб­ре съ­чи­не­ни твор­би, но са аб­со­лют­но ли­ше­ни от но­вост и са вдъх­но­ве­ни от ня­ка­къв си твор­чес­ки ге­ний.

3. Ав­то­ри­те тряб­ва да се гри­жат един­с­т­ве­но за но­ва­тор­с­ка­та ори­ги­нал­ност. Всич­ки пи­е­си, ко­и­то из­хож­дат от ня­как­ва ба­нал­на ис­ти­на или вза­им­с­т­ват за­ми­съл, зав­ръз­ка или част от ин­т­ри­га от дру­ги про­из­ве­де­ния на из­кус­т­во­то, са дос­той­ни са­мо за аб­со­лют­но през­ре­ние.

4. Чес­то раз­ра­бот­ва­ни­те те­ми за лю­бов­та и пре­лю­бо­дей­ния три­ъ­гъл­ник, тъй ка­то са пре­ек­с­п­ло­а­ти­ра­ни в ли­те­ра­ту­ра­та, тряб­ва да за­е­мат мяс­то на сце­на­та ка­то вто­рос­те­пен­ни епи­зо­ди, ка­то до­пъл­ни­тел­ни мо­ти­ви в съ­от­вет­с­т­вие с мяс­то­то им в ре­ал­ния жи­вот  днес, ко­е­то им от­ре­ди на­ши­ят мо­щен  фу­ту­рис­ти­чен ен­ту­си­а­зъм.

5. Те­ат­рал­но­то из­кус­т­во ка­то вся­ко из­кус­т­во си пос­та­вя ед­на-един­с­т­ве­на цел ­ да из­т­ръг­не ду­ша­та на пуб­ли­ка­та от ежед­нев­ни­те є гри­жи, да я пре­не­се сред ек­зал­та­ци­я­та, по­ро­де­на от трес­ка­ва­та дей­ност на ин­те­лек­та, та­ка че ние от­ми­на­ва­ме с през­ре­ние всич­ки пи­е­си, ко­и­то се стре­мят са­мо да раз­въл­ну­ват и да раз­п­ла­чат зри­те­ли­те чрез не­из­беж­но тро­га­тел­но­то пред­с­та­вя­не на ня­коя май­ка, ко­я­то е из­гу­би­ла де­те­то си, на ня­коя де­вой­ка, ко­я­то не мо­же да се омъ­жи за лю­би­мия си и на дру­ги по­доб­ни глу­пос­ти.

6. Ние от­х­вър­ля­ме с през­ре­ние всич­ки ис­то­ри­чес­ки зре­лищ­ни въз­с­та­нов­ки в из­кус­т­во­то, най-ве­че в те­а­тъ­ра, не­за­ви­си­мо да­ли пре­диз­вик­ват ин­те­ре­са ни чрез прос­ла­ве­ни ге­рои ка­то Не­рон, Це­зар, На­по­ле­он, Ка­за­но­ва или Фран­чес­ка да Ри­ми­ни или се опит­ват да ни сма­ят с без­с­мис­ле­на­та пищ­ност на кос­тю­ми­те и на де­ко­ри­те, въз­п­ро­из­веж­да­щи ми­на­ло­то.

Мо­дер­на­та дра­ма тряб­ва да из­ра­зя­ва ве­ли­ка­та фу­ту­рис­тич­на меч­та, ко­я­то се под­х­ран­ва от съв­ре­мен­ния ни жи­вот, чий­то ри­тъм ста­на из­то­щи­тел­но ди­на­ми­чен бла­го­да­ре­ние на уве­ли­ча­ва­не­то на ско­рос­ти­те по зе­мя­та, в мо­ре­то и из въз­ду­ха и въ­веж­да­не­то на пар­на­та тя­га и елек­т­ри­чес­т­во­то в ин­дус­т­ри­я­та.

На сце­на­та тряб­ва да се пред­с­та­вя цар­с­т­во­то на Ма­ши­на­та, ве­ли­ки­те ре­во­лю­ци­он­ни тру­со­ве, ко­и­то раз­д­виж­ват тъл­пи­те, но­ви­те идей­ни те­че­ния и ве­ли­ки­те на­уч­ни от­к­ри­тия, ко­и­то на­пъл­но пре­об­ра­зи­ха на­ша­та чув­с­т­ви­тел­ност и на­шия ман­та­ли­тет на хо­ра на двайс­етия век.

7. Дра­ма­тич­но­то из­кус­т­во не тряб­ва да пра­ви пси­хо­ло­ги­чес­ка фо­тог­раф­с­ка сним­ка, а да въз­п­ро­из­веж­да опи­я­ня­ва­щия син­тез на жи­во­та, ка­то по­каз­ва  най-важ­ни­те и ти­пич­ни на­со­ки в раз­ви­ти­е­то му.

8. Не съ­щес­т­ву­ва дра­ма­тич­но из­кус­т­во без по­е­зия, т.е. без опи­я­не­ние и без син­тез. Об­щоп­ри­е­ти­те фор­ми на про­зо­ди­я­та тряб­ва да бъ­дат заб­ра­ве­ни. Фу­ту­рис­тът пи­са­тел ще си слу­жи със сво­бод­ния стих: ди­на­мич­но ор­кес­т­ри­ра­не с об­ра­зи и зву­ци, ко­е­то пре­ми­на­ва в по-мал­ко слож­на то­нал­ност, за да из­ра­зи, нап­ри­мер, точ­но мо­мен­та на вли­за­не­то на ня­кой слу­га или зат­ва­ря­не­то на ня­коя вра­та, из­ди­га се пос­те­пен­но в по-слож­на то­нал­ност в съ­от­вет­с­т­вие с ри­тъ­ма на страс­ти­те, използува последователно ту по-строго отмерени, ту по-ха­о­тич­но пос­т­ро­е­ни стро­фи, ко­я­то тряб­ва да из­вес­ти, нап­ри­мер, по­бе­да­та на ня­кой на­род или слав­на­та смърт на ня­кой ави­а­тор.

9. Тряб­ва да се раз­ру­ши нат­рап­чи­ва­та пред­с­та­ва за бо­гат­с­т­во­то в ли­те­ра­тур­ния свят, нат­рап­чи­ва­та жаж­да за пе­чал­ба, ко­я­то тлас­ка към те­а­тъ­ра мно­го ин­те­лек­ту­ал­ци, чий­то ум е нас­т­ро­ен по-ско­ро за до­ку­мен­та­лис­ти­ка­та и жур­на­лис­ти­ка­та.

10. Ние ис­ка­ме да под­чи­ним ак­тьо­ри­те на ав­то­ри­те­та на ав­то­ри­те, да из­т­ръг­нем ак­тьо­ри­те от уп­рав­ле­ни­е­то на пуб­ли­ка­та, ко­я­то ги тлас­ка съд­бов­но към тър­се­не на лес­ния ефект и ги от­да­ле­ча­ва от дъл­бо­ко про­мис­ле­на­та ин­тер­п­ре­та­ция, към ко­я­то се стре­мят.

По­ра­ди то­ва тряб­ва да се пре­мах­не гро­тес­к­на­та при­вич­ка да се ап­ло­ди­ра  и да се ос­вир­к­ва, ко­я­то мо­же да слу­жи за ба­ро­ме­тър при из­мер­ва­не­то на пар­ла­мен­тар­но­то крас­но­ре­чие, но не, в ни­ка­къв слу­чай, за оце­ня­ва­не на стой­ност­та на ед­на твор­ба на из­кус­т­во­то.

11.  До­ка­то ча­ка­ме пре­мах­ва­не­то на ръ­коп­ляс­ка­ни­я­та и ос­вир­к­ва­ни­я­та, ние пре­по­ръч­ва­ме на ав­то­ри­те и ак­тьо­ри­те да тър­сят сла­дос­т­но опи­я­не­ние в ос­вир­к­ва­ни­я­та. Всич­ко, ко­е­то се ос­вир­к­ва, не е неп­ре­мен­но кра­си­во или но­во. Но всич­ко, ко­е­то пре­диз­вик­ва спон­тан­ни ръ­коп­ляс­ка­ния, не над­ви­ша­ва сред­но­то ин­те­лек­ту­ал­но ни­во. С ап­ло­дис­мен­ти­те обик­но­ве­но се на­сър­ча­ва пос­ред­с­т­ве­ност­та, об­щоп­ри­е­то­то, пре­дъв­ка­но­то и из­п­лю­то­то или по­вър­на­то­то по­ра­ди пре­яж­да­не.

MARINETTI, Il Futurismo

Пре­вод на доц. Ге­но ГЕ­НОВ