ПУБЛИЙ ВЕРГИЛИЙ МАРОН
/ 70 - 19 г.пр.н.е/
Автор е на “Б у к о л и к и” /39 г./ и “Г е о р г и к и” /29 г./. Върху поемата си “Енеида” Вергилий работи през периода (29-19 г. пр.н.е.). Тя е издадена по лична разпоредба на Август, тъй като авторът й сметнал преди смъртта си, че тя е още недовършена и не бива да се оповестява. По образеца на “Одисеята” и “Илиадата” тя пресъздава странстванията на Еней, спасил се с няколко приятели от опожарена Троя и завладял нова земя за оцелелите троянци в центъра на областта Лациум.
Поемата “Е н е и д а” се сътои от 12 песни. Оповестена е след смъртта на Вергилий по заповед на Август, тъй като поетът преди да издъхне е изповядал, че счита творбата си незавършена и неподготвена за оповестяване. Императорът я преценява като национална епопея възхваляваща величието на Древен Рим. По образеца на Омир/ “Илиада” и “Одисея”/ Вергилий проследява странстванията на еней, спасил се с няколко приятели от пожара в Троя и тръгнал да завладява Лациум за оцелелите троянци.
Ф а б у л а: В І песен Еней и спътниците му стигат до брега на Северна Африка, след шест години лутане из Средиземно море, през които Юнона ги е излагала на хиляди изпитания. Приет като гост от царицата на Картаген Дидона, Еней й разказва края на Троя ( песни II иt III) и се влюбва в нея; но Юпитер ги разделя; предизвестен от сън, троянският герой напуска Картаген, изоставя Дидона, която е толкова отчаяна, че се самоубива ( песен IV ). След кратък престой в Сицилия, където той прави помен в чест на мъртвия му баща Анхиз със заупокойни възлияния ( песен V ), Еней стига до бреговете на Италия, направляван от Кумейската Сибила, слиза в Долния свят, където Анхиз му разкрива славното бъдеще, което боговете отреждат на Рим ( песен VI ). Стигнал до Лациум Еней се оженва за дъщерята на местния цар Лавиния ( песен VII ). Бързата му женитба предизвиква гнева на вожда на съседното племе :/рутулите/ Турн. Тогава Еней се съюзява с Евандър, вождът на племето, което заема територията, върху която ще възникне Рим ( песен VIII ). Флотата на троянците е разрушена от войската на Турн и възпрепятства бързия триумф на Еней / песен IX /. Но съдбата се усмихва на Еней отново в песните X и XI, в които се изявяват двамата чудотворни герои Палант, синът на Евандър, и Камилла, царицата воин. С песен XII епопеята завършва: води се ожесточен двубой между турн и Еней, в който надделява троянският герой.
Втори вариант:
В І песен Еней и спътниците му достигат до брега на Северна Африка след шест години на странствания из Средиземно море, преследвани от гнева на Юнона, която ги подлага на хиляди изпитания. Като гост на картагентската царица Дидона Еней разказва на трапезата края на Троя / ІІ и ІІІ песен/ и се влюбва в нея, но Юпитер ги разделя. Предупреден със сън героят напуска Картаген, изоставя Дидона толкова отчаяна, че тя се самоубива /ІV песен/.
След кратък престой в Сицилия, където с култови почести Еней зачита мъртвия си баща Анхиз/V песен/ Еней стига до Италия и воден от Пророчицата от Куме, слиза в царството на мъртвите, където духът на анхиз му разкрива славното бъдеще, което боговете са предопределили за Рим/ VІ песен/.
Озовал се в областта Лациум Еней се жени за дъщерята на местния цар Лавиния /VІІ песен/, но женитбата му предизвиква гнева на съседния владетел Турн, вожд на племето рутули. Еней трябва тогава да се съюзи с Евандър, чийто владения се разпростират върху земите, където ще бъде основан Рим/ VIII песен/. Войската на Турн разбива флотата на троянците /ІХ песен/. Но по-късно /Х и ХІ песен/ съдбата подпомага Еней да осъществи предначертаната му от боговете мисия. Той е подпомогнат от двама непобедими герои - синът на Евандър Палант и войствената царица Камилла. Поемата завършва с двубоя между Турн и Еней, който с победата си освещава делото си - създаването на нова държава за троянците/ХІІ песен/.
“Е н е и д а” прославя величието на Рим, което тя представя като дадено от олимпийските богове. Тя е разказ за премеждията на троянците и прославения им вожд. Те са, разбира се, направлявани от боговете, но много по-дискретно, отколкото в поемите на Омир. В тази поема героите вече имат правото да избират, да обичат, да предприемат походи, да влизат в битки, макар че изпълнението на облога не е в тяхните индивидуални възможности, а е осъществим само чрез обединените усилия на храбрия и всеотдаен племенен колектив. Човешките интереси и слабости са неотделими от по-висшите цели, които са свързани с участта на племето. Така навсякъде по континентите, през които преминава си избира достойна за него жена - в Троя неговата възлюбена е Креуза, в Картаген се влюбва в Дидона, в Лациум се жени за Лавиния - която обича и уважава, но която трябва да напусне за да следва съдбата си. В “Енеида се изнася на преден план системата от ценности с универсална значимост.
І песен: Пея за подвига смел на героя. Прокуден от Троя,
както съдбата поиска, пристигна в Италия пръв, и
то на Лавинския бряг…
…И подхвърлян бе от много божи
сили по разни земи и морета, понеже Юнона
бе непреклонна в гнева си. И в битки той много изпати
много, докле да съзида града и докле да положи
в Лации пенатите родни, отдето повеждат начало
Рим, разположен високо, латинския род и дедите
наши от Алба. / стих 1 -10, Превод на Борис Тонков/
ІІ песен: /Предупрежденията на Лаокоон/
В този кон дървен или се спотайват заключени гърци,
или това е машина, срещу крепостта ни стъкмена…
Може и друга измама да крие. На коня, о, тевкри,
нямайте вяра! От гърците аз се страхувам, когато
даже даруват…/Тимео данаос е дона ферентес!/ стих 50 - 54/
…Зрелище друго обаче
много по-страшно пред клетите нас се изпречква, което
просто разтърси сърцата ни. Лаокоон, на Нептуна
жрец и по жребий избран, пред олтаря принасяше жертва
бик угоен. От Тенедос обаче по същото време
бързо се втурват две страшни змии по морето спокойно
и към брега се насочват с огромни извивки…/стих 205 - 211/.
….Побягваме, бледи от тази
гледка. А те се нахвърлят направо към Лаокоона.
Първо с извивки двете му дечица обгръщат и почват
техните крайници клети да гризат, а после и него
сграбчват, тъй както с оръжие се бе притекъл на помощ
и го престягат огромните гривни. Обгръщат му кръста
два пъти, шията също със своя гръб люспест. Над него
те се надвесват с главите и шиите. Той пък, опръскал
с кръв и отрова повезките свети, се мъчи да скъса
техните възли и страшен вик чак до небето наддава.
Тъй реве бикът, когато побягва ранен от олтаря
и си отърсва от шията брадвата, лошо забита. /стих 217 - 228/.
