Венера е италийска богиня на пролетта, а по-късно - на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора - Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други. Аналог на Венера в древногръцката митология е Афродита.

Празникът на богинята се е чествал на 9 юни.

Един ден Актеон я заварил като се къпела, и тя го превърнала на елен, който веднага бил разкъсан от собствените си кучета. Влюбила се в овчаря Ендимон.

Диана съответствува на гръцката богиня Артемида.

Фортуна(Fortuna) богиня на щастието и късмета едно от най-почитаните божества от римляните и италийците. Считало се, че от нея зависят не само хората, но и боговете. Първоначално богиня на реколтата (от глагола ferre, "нося"), майчинството, жените. Впоследствие, възможно, благодарение на влиянието на култа към Фортуна Примигения ("първородна"), почитана в град Пренесте, Фортуна става богиня на съдбата, щастливата случайност. Фортуна била изобразявана с рога на изобилието и весло, като кормчия на човешкия живот. Понякога на кълбо или колело (символ на изменчивостта на човешкото щастие). Тя била изобразявана на монетите на всички римски императори

Квирин (на латински:Quirinus) римски бог, отъждествяван с Ромул, учредителят на важните институции на римската гражданска община. Наименованието му е свързвано със сабинският град Кура (Cures), или със сабинската дума за копие – quiris. Първоначално Квирин се е почитал от живеещите на хълма Квиринал сабини. Заедно със Юпитер и Марс съставлявал триадата на висшите богове.

Лари (lares)  в римската митология са божества, покровители на обществата и земите им. Култът към тях произлиза от почитането на мъртвите.

Фамилните лари били свързани с домашното огнище, семейната трапеза, с дърветата и горите. На тях се молели по време на раждане, бракосъчетаване, смърт. Вярвало се, че следят за спазването на традициите в семейството, наказват нарушителите (господарите, които били прекалено жестоки с робите си). Робите активно ги почитали. Главата на фамилията бил върховния жрец на култа към ларите. Във всеки дом имало олтар, посветен на тях.

      Около патрицианските и коннически домакинства се групира прислойката на       клиентите, която по примера на висшите класи търси икономическа мощ и административна позиция. Типични стават случаите, в които клиентът търси подкрепа от покровителя си /патриций или конник/ за да си осигури някоя обществена длъжност или концесия за търговия. Покровителят може да упражни властта и влиянието си, но очаква след това клиентът да му се отплати по подобен начин.

    Висшите класи в Древен Рим имат силно развито чувство за обществен дълг: независимо колко голяма е богатството му римският патриций е призван да обслужва res publica / буквално, “обществените дела”/ в гражданската и военната сфера. Младият син, произхождащ от управляващата класа, се впуска в състезанието за постигане на кариера  cursus honorum, което означава готовност да се поемат отговорностите на няколко административни и правораздавателни поста.

   Децата на освободените роби са равни с потомците на свободните граждани, докато издънките от роби наследяват робското положение на родителите си. С еволюцията към политически абсолютизъм по време на Империята се ограничават правата на освободените бедняци, дори и на занаятчиите, чиято гилдия се разраства по време на Късната иомперия, когато чрез закон повечето занаяти и търговски дейности стават наследствени.

  В средата на деня се приема първото солидно хапване - обядът /prandium/, на което всеки е добре дошъл. През ранната епоха това е основното за деня хапване, но постепенно вечерята /cena/ става по-важното хапване. Обикновено обядът е бил в тесен семеен кръг, често се е състоял от леки ястия и гости не се канели. След него се е подремвало малко, тази почивка е била особено важна през летните месеци, но е била по-кратка през зимните дни. По време на сиестата спира всякакъв труд.

  Във времето след сиестата римляните се отправяли към гимназиона или към баните. Балнеокомплексите били не само място за поддържане на личната телесна хигиена, но и място за срещи, за “освежаване на духа”. Всички социални слоеве са се възползвали от удобствата на термите /balneae/ . В края на 1 век пр.н.е. в Рим има вече 170 балнеокомплекса. В края на Късната империя техният брой е вече 900.

  Преди къпане се правели физически упражнения в обособена зала /palaestra/, проектирана за тази цел. В тях са бягали, водели са юмручни боеве, играели са с топка и са плували в басеина към палестрата. След това къпещият се преминавал през поредица от затоплящи и охлаждащи помещения, включваща и сауна с пара (caldarium).

  След банята идвала вечерята, централното ядене за деня и най-удобния случай за поддържане на социални контакти. Сигурно е вярно, че в някои заможнни семейства вечерята по времена на Ранната империя е била повод за демонстриране на имане, за прекаляване с яденето и за изява на парвенюшки маниери. Подобен тип предизвикателства явно не са били нормални и са били вземани на прицел от сатириците на времето. Много по-обичайно било кроткото похапване с приятели, така че вечерята винаги била повод да се демонстрират добрите страни на гостоприемството. Трапезата за вечеря често се построявала от три кушетки / triclinium/, на всяка от които полягвали по трима гости, т.е. пълната трапеза се заемала от девет души. Много високо се ценял приятния разговор по време на вечерята, но често тя била съпътствана от развлекателни добавки - музика, поезия или някакви фокуси.

    Една изрядна вечеря се е композирала от три сервирания: смес от зеленчуци и маслини в малки чинии /gustatio/, основното ястие от меса, риба и зеленчуци  /cena/  и десерта от плодове /bellaria/.  Поглъщаното количество храна било огромно и чиниите били в повечето случаи препълнени. Много от римските ястия били подправяни с  garum или liquamen, пикантни сосове, приговени от риба, месо и сладки плодове или мед. Римляните ценели особено високо рибата и морската риба била приемана в градовете от вътрешността /Рим/ като деликатес. Пиело се вино фалернското /Falernian/. Виното най-често се пиело по гръцки маниер, разредено с вода, но по-издържливите пиячи го предпочитали чисто. Вечерята продължавала докато имало вино и вървели хубавите приказки, но римляните избягвали да вечерят чак до ранните часове на утринта.

Изкуствата в Древен Рим:

      В повинциите прагматичният творчески гений на древноримските инженери оставя трайни следи: мостът над Гарда, грандиозен триарков мост, който пренася акведукта над долината на Гарда, близо до Ним, е едно от чудесата на древния свят.

     Римските градове били снабдени с ефективно действащи канализации и отводнителни канали; пътищата били добре направени и сухи като част от древноримската пътна мрежа се използва и до днес в някои провинции, които са били част от Римската империя.

   Древноримските инжинери и строители били много добре подготвени: те строят със широк размах и мащаби, строят за да впечатляват, строят трайни, устойчиви на времето сгради. Монументалният мащаб в строителството става възможен благодарение на римските нововъведения в строителната техника, най-вече откриването на мощно спояващият хоросан и окръглената арка, която може да покрие огромно пространство.

     За първи път е използван желязна напречна греда, носеща огромна тежест, при построяването на  Термите на Каракала  в Рим. В строежа на акведуктите и големите водохранилища са били изпозвани водоиздържливи материали. В някои случаи били използвани такива софистицирани механизми като свободноносещата греда при строежа на мостове.

   Най-запазеният архитектурен пример в Рим е  П а н т е о н ъ т, издигнат по времето на Адриан през десетилетието 118-128 година. Посветен на всички римски богове този храм е допълван от Антоний Благочестивият и е реставриран от Септимий Север. Но той е запазил огромния си купол, разделен на квадратни кесони от времето на Адриан. Построен е от цимент, диаметърът му е  43,30 метра –  а размерът на централното “ о к о “ му в средата е 9 метра. Сводът покрива една кръгла  с е л а /ложа за статуите на боговете/, в която са поместени седем ниши.

    През ІІ век пр.н.е. в Рим се появява базиликата, четириъгълна сграда, предназначена за различни събирания, може би с гръцки произход /от която ще бъдат вдъхновени по-късните христиански базилики/. Обикновено е била издигана във форума на града. Състояла се е от просторна и импозантна централна зала, покрита с плосък таван и зоабиколена от единична или двойна колонада, над която се издигала галерия.

   Историята на монументалната триумфална арка започва от около 200 година пр.н.е., но тя придобива класическата си форма през първите десетилетия на Империята. Поддържана е от широки пиластри, централният сводест проход поддържа един надстроен етаж, атиката, на който са разположени статуите от позлатен бронз. Декорацията се изработва катоо се следва един от трите ордера - дорийския, йонийския или коринтския. Тя е включена в постройката и отчасти независима, слиза по пиластрите и прохода. Редом с централната арка често се строят странични арки с по-малки проходи.

    За разлика от древногръцкия римският театър включва в цялостна структура сцената, полукръглата орхестра и местата за зрителите.  Изгражда се на нивото на земята, ансамбълът е обикновено застроен върху сводести основи, които дублират подстъпите към вътрешността. Ниската сцена е разположена върху елегантно заоблено възвишение оформено с хармонично разположени в полукръг колонки.

  Амфитеатърът Флавий бил наречен Колизеум, тъй като близо до него се издигала колосалната статуя на Нерон. Започнат е по времето на Веспасиан от 72 годиняа от н.е. и е открит от сина му Тит, който, заедно с брат си Домициан, довършва украсата му. Съберал е повече от 50 000 зрители, които се струпвали в него , за да гледат боевете между диви животни и гладиатори /празниците по откриването му продължили три месеца и стрували живота на  2 000 гладиатора и на 9 000 животни/. Вероятно на арената на колизеума са подлагани на страшни мъки много от първите християни.

      Постройката е изградена от шуплест варовик, представлява правилна елипса /чийто голям диаметър е 188 метра, а малкият й диаметър е  156 метра/. Външната й фасада е дълга 524 метра. Обособяват се три нива, от горе на долу се редуват дорийски, йонийски и корентски колони, които се редуват с аркади. Отгоре е протечала една орнаментална козирка, в която се редували ниши и коринтски пиластри. Под аркадите на двата първи етажа се помествали статуите. Вътре кавеята е била на пет етажа като първият етаж е бил на височина 4 метра. Арената е била вероятно покрита от огромен  в е л у м. Арени като Колизеума в Рим, споделя именитият френски археолог Саломон Рейнах “са новости в историята на изкуството.

    Монументалните скулптирани статуи /от камък, бронз или печена земя/ са използвани за вътрешно и външно оформление, както доказват архитектурните останки. В най-древните храмове са издигали статуи от печена земя - фигуративни или орнаментални релефи върху облицовъчните плочи или пък големи статуи разположени по края на покрива или по фронтона.

    По-скъпият материал - бронзът - е често използван за отливане на статуи, понякога позлатени, издигани в чест на заслужили политически мъже и именити граждани. Обикновено те са представяни облечени в тога, понякога на кон, носещи броня, или пък голи или полуголи по гръцки маниер. Свещените статуи на боговете в храмовете са най-често от бронз.  Бронзовите копия на най-известните скулпторни творби също много се търсели. Често става дума за скъпи, отляти в края на античната епоха прочути творби. До нас са достигнали малко бронзови статуи, но познаваме много тяхни мраморни копия.

    Портретното изкуство е един от големите приноси на древните римляни в скулптурата. В основата му е обичаят да се запазват в къщата маските на прадедите и дедите  (imagines majorum) и обичаят да се издигат на публични места статуи в чест на прославени личности. Портретното изкуство на етруски и елини допринася също за развитието на римския портрет. Изображенията на хора, достигнали до нас в мраморни копия, в частност бюстове, с типично римска форма, са били на мода в края на Републиката.

    По време на управлението на Август ще се появи нов портретен стил, следващ гръцките норми, но той е по-сдържан и склонен да идеализира прототипа. Към началото на ІІ век се появява един по-еднообразен стил, позоваващ се на класическите правила, но той ще достигне апогея си едва през последните години на века. Един друг портретен стил се развива през периода 200 - 250 година, втори период на подем в римското портретно изкуство: за първи път през Античността портретите пресъздават точно лицеизраза на прототипа и отразяват сложните му емоции. През втората половина на века тази тенденция бързо изчезва, портретът става все по-формален, със стегнати черти и горделив лицеизраз, предвестник на късния период на Античността.

в/ Живопис /стенна и мозайки/:   Римската традиция в триумфалната живопис е една от най-древните и най-дълготрайните. Рим узнава за събитията по време на завоевателните войни в отдалечените кътчета на Империята от поредицата илюстрации върху бели стени /албум/, в които най-често се рисуват триумфални шествия.

    Стенните живописни композиции представят изгледи “от птичи поглед” на вражески градове и на особено детайлни бойни сцени. Тази форма на живописта си поставя политическа цел: в предизборен период тези “афиши” имат най-вече предназначението да привлекат гласове от плебса за генерала, който, завърнал се от победна война, се стреми към някакъв политически пост

     Мозаечните настилки се появяват първо в Гърция, където традицията започва със съчетаването на бели и черни кръгли речни камъчета. През елинистичната епоха мозайките се правят от малки късчета мрамор с различни цветове, специално обработени. Това изкуство бързо се разпространява. Мозайката от Александрия /ок.100-та година пр.н.е./, копие на еленистичен оригинал, е била намерена в Помпей.

     В старата имперска Италия, мозайките, в повечето случаи съставени от отломъци стъклено тесто, се използват за покриване на стените, а понякога и таваните, като доминира деликатната полихромия. През същата епоха подовите мозаики са съставени най-вече от черни фигури и орнаментални мотиви върху черен фон. През ІІ и най-вече ІІІ век провинциите ще изпреварят метрополията в изкуството на мозайката.

     През първите векове грубите повърхности на каменните и циментните стени се покриват с дебел пласт от смесени вар и пясък, върху който се наслагва тънък пласт от полирана щукатура, съставена от гипс и мраморна пипел. През І век пр.н.е. докато сводестата архитектура завладява Империята, щукатурата остава най-използваният материал за покриване и декориране на повърхности, все по-често заоблени.

   Барелиефът от щукатура е типична римска форма на декоративното изкуство, която следва развитиетио на стенната живопис като заема от нея фигуративни и орнаментални мотиви. Майсторът на щукатури оформя рисунката релефно като обработва материала със шпатула докато е още прясно нанесен по стената или пък го наслагва върху вече изваяни орнаменти.