Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2013 09:29 - ЖАН ПОЛ САРТЪР - лекция на доц.Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4087 Коментари: 0 Гласове:
2



 

                                         ЖАН ПОЛ САРТЪР/1905 - 1980/ 

     Сартър е роден в заможно семейство на високообразовани парижки граждани. Баща му умира рано и той заживява с майка си при дядо си Швайцер, братвочед на известният лекар Алберт Швайцер. Завършва Екол Нормал с блестящ успех. Сред близките му съвипукници са Реймон Арон, Пол Низан и Симон дьо Бовоар. Четиримата записват и завършват аспирантура по философия. Сартр учи една година в Германия /1933/, където се запознава с философията на Хайдегер. След това е учител по философия в Хавър и Париж.

  Първите му писания предизвикват сензация. След Втората световна война основава с група писатели списанието “Т а н  м о д е р н”, благодарение на което си осигурява славата на “баща на френския екзистенциализъм”.- Изповяда леви политически убеждения, симпатизира отначало на комунистите, но никаго не става член на ФКП. Като философ и публицист отстоява ревностно правата на човека и суверенитета на народите. Защитава суверенитета на алжирския народ по време на Френско-алжирската война. Участва активно в Майската революция /1968/ на парижките студенти. Приобщавма се към идеите на Мао, става член на маоистката организация “Каузата на народа” и сътрудничи на едноименния вестник. В края на живота си се изявява като открит за общуване и дискусии интелектуалец.

Творчество: Ф и л о с о ф с к и  трудове: “Битие и нищо” /1943/, “Екзистенциализмът е хуманизъм” /1946/, “Критика на диалектическия разум” /1960/

Л и т е р а т у р н о  т е о р е т и ч е с к и  монографии: “Въображението”/1936/, “Въображаемото” /1940/, “Какво е литературата?” /1948/

Л и е т е р а т у р н о  к р и т и ч е с к и  монографии и статии:”Бодлер”/1946/, “Свети Жьоне, актьор и мъченик”/1952/, “Флобер. Идиотът на семейството” /1973-1980/, “Ситуации, І - Х” /1947 -1976/.

Сборник с  н о в е л и: “Стената” /1939/

Р о м а н и: “Погнусата” /1938/, “Пътищата на свободата: І.Възрастта на рамзума/1945/, 2.Отсрочката /1945/, 3.Смъртта в душата/1949/,”Думите” /1964/

П и е с и:  “Мухите”/1943/, ”При закрити врата” /1944/, “Почтената проститутка” /1946/, “Мъртви без погребение” /1946/”Мръсни ръце” /1948/, “Дяволът и Добрият Господ” /1951/, “Некрасов”1955/, Затворниците от Алтона”/1959/.

 Екзистенциализмът е хуманизъм”/1946/: Съществуването предхожда същността: Общото за всички екзистенциалисти е, че те твърдят, че съществуването предхожда същността, или, ако щете, че трябва да се тръгва от субективността. Какво всъщност трябва да разбираме под това? Ако разглеждаме някой произведен предмет, например книга или нож за разрязване на страниците, ще видим, че този предмет е бил изработен от майстор, който се е съобразявал с някакво понятие; той се е ръководел от понятието за нож и от съществуващата техника на производство, която е също част от понятието и по същество е някаква рецепта. По този начин ножът е както предмет, произвеждан по определен начин, така и нещо полезно за употреба, защото не можем да си представим човек, който би произвел нож, без да знае за какво служи този предмет. Следователно можем да кажем, че при ножа същността - съвкупността от тези рецепти и качества, които дават възможност той да бъде произведен и определен като такъв - предхожда съществуването; по този начин и присъствието на този нож и на тази книга близо до мен е детерминирано. Така ние разполагаме с едно техническо разбиране за света, в което е възможно да се каже, че направата предхожда същността.

Човек и Бог: Когато си мислим за Бог творец, в повечето случаи той е сведен до висш майстор; каквито и учения да разглеждаме, независимо дали на Декарт или на Лайбниц, винаги приемаме, че волята повече или по-малко следва разума или поне го съпътствува, а Бог, когато твори, предварително знае какво създава. По този начин понятието за човек в Божия разум е сходно с понятието за ножа в ума на занаятчията; Бог създава човека следвайки определени техники и разбиране, както майсторът създава нож, следвайки определени дефиниции и техники…

Екзистенциалното разбиране за човека: Това, че човек по-напред съществува, случва се, явява се в света, а едва след това се определя. Ако човекът, такъв какъвто го схваща екзистенциализмът, не може да бъде определен, то е, защото първоначално той е нищо. Той ще е някакъв след това и ще бъде такъв, какъвто сам се направи. В този смисъл човешка природа няма, понеже няма Бог, който да я предопредели. Човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и като такъв, какъвто иска да бъде, и то е защото се възприема след като вече съществува и самоопределя себе си слез този порив към съществуването;затова човек не е нищо друго освен това, което сам се направи. Такъв е първият принцип на екзистенциализма.

Човек е това, което се направи: Ние, екзестенциалистите, искаме да кажем, че човек първо съществува, т.е. човек е първо това, което се упътва към бъдещето и което осъзнава, че проектира себе си в него. Човекът е изначално проект, който се преживява субективно, а не мъх, плесен или цветно зеле; преди този проект нищо не съществува; в интелигибелното небе няма нищо и човек ще е това, което е проецирал да бъде, само че не онова, което просто е пожелал да бъде. Защото под желание обикновено разбираме съзнателно решение и при повечето от нас неговата поява следва онова, което човек вече е направил от себе си.

Човек е напълно отговорен: Ако съществуването предхожда наистина същността, тогава човек е отговорен за това, което е. По този начин първият ход на екзистенциализма е да отдаде изцяло в притежание на човека онова, което той е, и да стовари върху му цялата отговорност за собственото му съществуване. Когато обаче твърдим, че човек е отговорен за самия себе си, с това не искаме да кажем, че е отговорен само за собствената си индивидуалност, но и че е отговорен за всички хора.

Изборът: Като казваме, че човек избира себе си, разбираме, че всеки от нас избира себе си, но също, че като избира себе си, той избира всички хора. Всъщност, всяко от действията, които сътворява човека, който се стремим да бъдем, едновременно с това създава и образа на човека такъв, какъвто преценяваме, че той трябва да бъде. Избирайки да бъдем това или онова, ние в същото време утвърждаваме ценността на това, което избираме, защото не можем да изберем лошото; избраното от нас е винаги доброто, а нищо не може да бъде добро за нас, без да бъде добро за всички. Ако, от друга страна, съществуването предхожда същността и ние искаме да съществуваме именно в момента, в който формираме собствения си образ, тогава този образ е валиден за всички други и за цялата епоха…

Ангажиментът: Нашата отговорност е много по-голяма, отколкото бихме могли да предположим, защото  а н г а ж и р а  цялото човечество. Ако аз съм работник и избера да не бъда комунист, а да се присъединя към християнския синдикат, ако чрез това присъединяване искам да посоча, че примирението стои в основата на решението, което подхожда на човека, че царството човешко не е на земята, тогава съм отговорен не само за моя случай: аз изисквам примирение от всички, защото моята постъпка е ангажирала цялото човечество. А в случай, че искам да направя нещо още по-индивидуално - да се оженя, да имам деца, дори сватбата ми да зависи от собствената ми ситуация или от собствените ми чувства, от собственото ми желание - чрез това аз не ангажирам само себе си, но и цялото човечество по пътя на моногамията. По този начин аз съм отговорен както за себе си, така и за всички и създавам определен образ за човека;избирайки себе си аз избирам човека изобщо.

Безпокойството: Първо, какво разбираме под безпокойство? Екзистенциалистът с готовност заявява, че човекът е безпокойство. Това означава следното: един ангажиран човек, който си дава сметка, че е не само онзи, който избира да бъде, но и едновременно с това един законодател, който заедно със себе си избира цялото човечество, не би могъл да се освободи от чувството за тотална и глъбинна отговорност. Разбира се, много хора изобщо не се безпокоят, но ние твърдим, че те само прикриват безпокойството си, само го отбягват…

Безпокойството и отговорността: Когато решава, един военачалник не може да не се безпокои и това е познато на всички командири. То не им пречи да действуват, напротив, това всъщност е същинското условие на тяхната дейност, защото предполага, че те притежават множество възможности и като избират една от тях, те си дават сметка, че тя има стойност тъкмо защото е избрана възможност. Това именно безпокойство е безпокойството, описвано от екзистенциализма, и ние ще видим, че то се обяснява също с пряката отговорност към другите хора. То не е препятствие, дистанциращо от действието, а е част от самото действие…

Човек е свобода: Ние твърдим, че няма детерминизъм, човекът е свободен, човекът е свобода. И тъй като Бог не съществува, ние не откриваме пред себе си никакви ценности или повели, които да узаконят нашето поведение. Така че нямаме нито зад себе си, нито пред себе си - в сияйното царство на ценностите - оправдания и извинения. Ние сме сами, без извинения. Ето това имам предвид, когато казвам, че човекът е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави. Екзистенциалистът не вярва във всесилието на страстите. Той не смята, че благородната страст е опустошителен порой, който фатално влече човека към определени постъпки и поради това може да служи за извинение. Според него човекът е отговорен за своите страсти. Екзистенциалистът освен това не смята, че тук, на Земята, човек може да намери помощ в даден знак, който да го ориентира, защото, според него, човек сам дешифрира знаците както сам иска. Според него човекът - без опора и подкрепа - е осъден постоянно да изобретява човека…”

 

 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075377
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031