/В очакване на пълната лустрация на ДС-кадрите/

   В атмосферата на радикално преосмисляне на политически модел в РБ, наложено най-сетне от пробудилия се многострадален български народ, настроението, което се натрапва на академичната общност във Великотърновския университет, е приповдигнато празнично – експлоатира се ентусиазмът по повод на 50-та годишнина от основаването на ВУЗ-а по инициатива на БКП и под надзора на комунистическата Държавна сигурност. По сведение от близък мой бивш студент ректорът Пламен Легкоступ /ДС-агент Оазис/ кръстосва неспирно коридорите на университета с кръвясали от пиянство очи и с бузесто червендалесто лице, издаващо ескалиращото напражение на мъките в неговата изтощена от нескончаеми компромиси съвест. Не е леко за един зрял мъж да се справи с кошмарите на недалечното му ДС-агентурно минало!

     В съзнанието на ДС-агента Оазис спомените танцуват в ритъма на вече бездиханна предателска сарабанда: буйни студентски купони в мансардата на ДС на ул. Мармарлийска, всички колеги весели и многословни, само явочникът на квартирата /ДС-агент Оазис/ трезв и осторожен, защото на следващата сутрин ще трябва да отнесе и коментира записите на свободните разговори на своите колеги,  регистрирани от скритите зад ламперията на ”неговото ателие” магнетофони, инсталирани от търновските спецченгета. Не е лесно да посветиш най-свободните си студентски години /1986 – 1990/ на раболепното изпълнение на шпионските директиви, които ти спуска /разбира се, срещу щедро заплащане/ местната структура на комунистическата Държавна сигурност.

    Затова през последната година ДС-агентът Оазис се рее с мътен поглед из безкрайните тъмни коридори на  великотърновската Алма Матер. Затова ДС-агент Оазис бе подпъхнат нелегално от великотърновския владика Григорий /ДС-агент Ваньо/ в листата на миряните избиращи новия български патриарх – за да пере мръсна  съвест. В безумния си устрем да заглуши неистовите писъци на продадената си гражданска позиция ДС-агент Оазис получи треторазрядна пейка в катедралата „Алескандър Невски” по време на ритуала за инвеститурата на новия Предстоятел на БПЦ.

    Реенето на вече хроничния алкохолик Оазис из мрачните коридори на ВТУ е  детерминирано неизменно от вътрешната криза в управляващата ДС-агентура в университета на Велико Търново. Агент Олга /доц. Багрелия Борисова/, дясната ръка на ДС-ректора Оазис, вече се страхува да се експонира в коридорите на Филологическия факултет, където след двумандатното й деканско ръководство се е настанил траен духовен маразъм. Тази любителка на корпофилните интимни процедури изживява поредната си /трета/ брачна криза, за преодоляването на която агент Оазис я изпрати на държавни разноски чак до Япония. В академичаната общност се знае отдавна, че заради неблагоразумието си да сподели интимните си колегиални ангажименти пред ДС-агент Олга  ДС-явочникът Оазис е практически заробен в осигуряването на екскурзиантски конфорт на своята вечно разочарована от брачните си неуредици заместничка.

     Във всяка мафия, включително и в академичната ДС-мафия настъпва период на неудържими напрежения и трудно овладяеми дисбаланси. В навечерието на честването на 50-годишнината от създаването на ВТУ, доминиран през целия период от БКП и ДС, динамиката на разложителните процеси сред управляващата ДС-агентурна камарила нараства. Агент Сибин /доц. Пеньо Пенев/ влиза в конфликт с дългогодишния си приятел агент Оазис по повод на обновяването на галерията „Спектър” на Самоводската чаршия. Агент Благовест /проф. Иван Харалампиев/ настойчиво притиска агент Оазис да му гласува статут на „Почетен професор на ВТУ”, за да се ползва още няколко години от цяла професорска заплата и пълна пенсия. ДС-агент Методи /проф. Казимир Попконстантинов/, чието извънбрачно съжителство с неговата асистентка изисква естествено удължаването на щата му във ВТУ, също обсажда ДС-явочника Оазис с надеждата за „Почетна ВТУ-професура”. Традиционното незаконно заиграване на ректора на ВТУ с „Мафията на воеводите” /ВМРО/ продължава. Неин лидер е доц. Милен Михов, секретар на ДС-агент Оазис, чиято съпруга, главредактор на местния червен вестник „Янтра-днес”, охранява бдително ДС-камарилата във ВТУ от всякакви журналистически посегателства върху авторитета й. Слугинстващият на ДС-камарилата във ВТУ проф. Р.Радев напира отривисто пред ДС-агент Оазис да му осигури следващ мандат като ректор на ВТУ. Консолидирането на антиакадемечната ДС-мафия в комунистическия вуз на Велико Търново е вече в предсмъртния й стадий сред надигащите се мощни граждански протести в Република България.

       Един от новите, все по-гръмко тиражирани, лозунги на зародилата се в големите български градове ПРЯКА НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ  гласи „ЛУСТРАЦИЯ НА АГЕНТИТЕ НА ДС” заемащи ключови постове в българското общество. Дали тази крайно наложителна мярка за прочистване на демократичната РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от продалите гражданската си съвест на комунистическа Държавна сигурност интелектуалци.-измекяри  ще проработи ефективно ВРЕМЕТО ЩЕ ПОКАЖЕ. Засега в комунистическия ВТУ объркването е пълно – ДС-ченгетата не знаят от коя политическа формация ще е следващият премиер, за да му паднат за сетен път в познатата поза от Кама-сутра, в която на преден план се експонират задните бузи. Дай Боже избраните след 12 май 2013 г. управляващи да не бъдат от отбора на меките /леви/ китки!

2 март 2013 г.                                                     Доц. д-р Гено Генов