Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2013 18:13 - Мадам дьо Стал - За любовта към славата
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1269 Коментари: 0 Гласове:
1



 

               МАДАМ  ДЬО СТАЛ    

 

 ЗА ВЛИЯНИЕТО НА СТРАСТИТЕ
         ВЪРХУ ЩАСТИЕТО  

   НА ИНДИВИДИТЕ И НАЦИИТЕ

            / Ф р а г м е н т и /

 

Първа глава: За любовта към славата

 

    Трудностите се умножават за благородника, който в една монархия иска да получи истинска слава; ако той не зачита известността, предизвиква омразата на другите: един плебей в една демократична държава може да предизвика възхищение, ако не се интересува от известността; но, ако един благородник приеме подобно поведение в една монархическа държава, вместо да си осигури блясъка на смелостта, той ще създаде впечатлението, че е горделив; и ако той все пак, за да избегне този укор, се отдаде на търсенето на известност, той се оказва непрекъснато изложен на подозрението или на присмеха. Хората не искат човек да се откаже напълно от личните си интереси и това, което е, в известна степен, противоестествено, бива осуетено от тях: само като жертва живота си човек може да придобие слава; изоставянето на другите предимства, макар че е много по-рядко и по-достойно за уважение, се възприема като своеобразна измама; и макар да се установи, че това е най-висша себеотдайност, след като веднъж тя е назована измама, тя вече не предизвиква ентусиазма дори на онези, на които е била посветена саможертвата.

........

   В републиките, ако са учредени само върху една социална основа – аристокрацията, всички членове на една и съща класа са препятствие за славата на всеки един от тях; този дух на умереност, който Монтескьо основателно е определил като принцип на аристократичните републики, този дух на умереност не се съгласува с поривите на гения: един велик човек, ако поиска да се изяви, ще предизвика ускорение в равния и непрекъснат развой на този тип държавно управление; и тъй като полезността е принципът пораждащ възхищението, в една държава, в която великите таланти не могат да се развиват  по начин допринасящ облаги за всички, те не се развиват или са задушени, или са възпирани в определени граници, които не им позволяват да постигнат известността.

.............

   Когато свободата на пресата и най-вече множеството вестници правят всеки ден публични замислите, зародили се в предишния ден, тогава е почти невъзможно в такава страна да просъществува това, което се назовава слава; съществува уважението, защото уважението не руши равенството и тъй като този, който го отдава, преценява вместо да се остави да му се оказва влияние; но ентусиазмът да се възвеличават хората е прогонен от такава страна. Във всички характери има недостатъци, които някога са били разкривани само от факела на историята или от много малък брой съвременни философи, които не са били опиянени от всеобщия подем; днес този, който иска да се отличи сред другите е във война с честолюбието на всички; заплашван е непрекъснато след всяка стъпка, която го извисява и масата от просветени хора е обзета от своеобразна, действена гордост, която разрушителна за индивидуалните успехи.

......

   Всяко откритие на науките, като обогатява човешката общност, намалява индивидуалното влияние на човека. Човешкият род получава наследство от гениите. Истински великите хора са тези, които са направили себеподобните си по-малко необходими за следващите поколения. Колкото повече човек насърчава мисълта си да препуска в преследването на възможното в бъдеще усъвършенстване, толкова повече той вижда предимствата на ума, обогатявани от позитивните знания, и установява, че подтикът към добродетелта е по-силен от страстта към славата.

.........

...Възхищението е своеобразен фанатизъм, който изисква чудеса; то не е съгласно да отрежда на един човек място над другите, да се отказва от използването на собствените си прозрения, за да му вярва и му се подчинява като допуска в него нещо свръхестествено, което не може да се сравнява с човешките способности. Би трябвало, за да се предпазиш от подобна грешка, да бъдеш скромен и справедлив, да признаваш едновременно пределите на един гений и превъзходството му над нас; но когато стане необходимо да се разсъждава върху пораженията, да се обясняват с препятствията, да се извиняват с нещастията, с ентусиазма е свършено: ентусиазмът има нужда, както и въображението, да бъде поразяван от външните обекти; а яркото излъчване на гения се поражда от успехите му. Хората изпитват удоволствие да дават на този, чието богатство е интелектът.

..........

  Една идея може да съчетава размишленията на повече хора; едно чувство се ражда оформено като цялост от душата, която го изживява; множеството, което го възприема, си създава мнение за несправедливостта на един човек чрез дързостта на всички; чрез тази дързост, която се основава както върху силата, така и още повече върху невъзможността да бъдеш засегнат от каквато и да било индивидуална отговорност. Наблюденията върху Франция направиха тези наблюдения по-убедителни, но, през всички епохи, любимецът на славата е бил впряган в ярема на демокрацията; единствено от нацията той получаваше тези пълномощия; единствено чрез нейния избор той получаваше короната си; и каквито и да бяха правата му да я носи, когато народът оттеглеше своята подкрепа на гения, той можеше да протестира, но вече не можеше да упражнява абсолютната си власт.

........

   Посредством един странен метафизичен довод често се твърди, че славата има по-голяма стойност от щастието; но това твърдение може да се развие само чрез някои допълнителни идеи, които се прибавят към него: тогава насладите в личния живот се противопоставят на блясъка на един изживян във величие живот; но да се отдава предимство на нещо пред щастието, би било абсолютна морална безсмислица. Добродетелният човек извършва велики саможертви, само за да избегне мъката от угризението и за да си осигури равновесие вътре в себе си: накрая, върховното щастие е по-необходимо за човека отколкото живота, защото той е готов да се убие, за да избегне болката. Ако наистина е вярно, че да се избере нещастието е израз, който съдържа вътре в себе си противоречие, страстта към славата, както всички чувства, трябва да бъде оценявана според влиянието й върху щастието.

.....

 Страстта към славата възбужда чувството и мисълта отвъд пределите на собствените им сили; но вместо връщането към естественото състояние да доси наслада, то носи усещането за сломеност и  за смърт: удоволствията на обикновения живот са изчерпани, без да бъдат почувствани; човек не може да ги открие дори в спомените си; човек не може да се върне към тях нито чрез разума, нито чрез меланхолията, а единствено поради необходимостта – пагубна сила, която пречупва всичко. Една от характеристиките на това продължително нещастие е в края самоосъждането: дотогава докато човек стига само до укорите, които заслужават другите, душата все още може да се измъкне от самата нея; но когато разкаянието обсеби всички мисли на човека, тогава, при тази разновидност на болката, вулканът избухва вътре в човека и поглъща душата му.

........

    Да обича вече не е щастие достъпно за този, който дълго време е бил във владение на страстта към славата: причината не е, че душата му е закоравяла, но тя така се е разширила, че вече не може да бъде запълнена само от един човек; от друга страна, размишленията, на които човек е принуден да се отдава, когато мисли за хората като общност, когато поддържа с тях обществени отношения, правят невъзможна онази особена илюзия, която е нужна, за да се разглежда един човек като индивид отстоящ на безкрайна дистанция от другите.

.........

   Геният, който е успял да превърне славата в свой бог и да я притежава, отблъсква всичко, което би поискало да заеме мястото на собствените му съжаления; той предпочита да умре, но не и да отрече обожанието си. В края, макар тази страст да е според произхода си чиста и благородна според усилията й, единствено престъплението може да разстрои повече от нея равновесието на душата; тя насилствено я принуждава да напусне естествения порядък на нещата и нищо не може никога да я върне към този порядък...

 

              Превод на доц. Гено Генов

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075024
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031