Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2013 13:30 - ФРАНЧЕСКО ПЕТРАРКА/1304 - 1374/ - лекция на доц. Г.Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 682 Коментари: 1 Гласове:
5




 Роден е в Арецо  през 1304, умира в Аркуа през 1374 година.

Бил е многостранно развита личност - поет, историк, филолог и дипломат. Отдава се неуморно на литературни изследвания и оставя на потомството творчество, голяма част, от което е незавършено, но чиито език и стил ще упражняват трайно влияние върху следващите поети от епохата на Ренесанса. Бил е приятел на Бокачо и заедно с Данте е един от блестящите представители, а може да се каже и основоположник, на италианската поезия.

Разочарован от културата на своето време Петрарка с неизчерпаемо любопитство изследва античната култура. Като творец той се чувства най-близък до Цицерон и Вергилий, от които не крие, че непрекъснато се вдъхновява. Като мислител се влияе най-осезателно от Свети Августин. Проникнат от духа на античната литература той цял живот се стреми към претворяването в живота си на непреходните христиански духовни ценности. Предпочитаната от него настолна книга до края на живота му си остава “Изповедите” на Августин Блаженни.

Литературата е неразривно вплетена в житейската му участ. В първите си творби твой подражава на предпочитаните си образци от Античността, но скоро, благодарение на изключителното си трудолюбие, си изработва свой самобитен лирически изказ и стил, които ще му осигурят непреходна слава сред следващите поколения ренесансови поети в Италия и Европа.

Франческо е син на флорентинския нотариус Пиетро ди Паренцо, известен повече с прозвището Петрако /модификация на първото му име, с което той ще се представя като фамилно име/. Майката е поета е Елета Каниджиани. Синът се ражда на 20 юли 1304 година в Арецо, малко градче в Тоскана, където баща му се установява след като е прогонен родния му град Флоренция заради това, че поддържа белите гвелфи. Седем месеца след раждането на детето майката, заедно с него, се заселва в Инчиза, където живее в бащината й къща, разположена недалеч от Флоренция.

По-късно семейството на Петрако живее известно време в Пиза /1311/, а на следващата година се преселва в Авиньон - по онова време седалище на Папския двор - където бащата, ползващ се от покровителството на един кардинал, приятел на белите гвелфи, се надява да получи престижна длъжност. Тъй като градът на папите се оказва пренаселен той е принуден да заживее със семейството си в предградието му Карпентра.

В Авиньон Франческо започва да изучава усърдно граматиката, реториката и диалектиката под ръководството на Ковеневоле да Прато, верен приятел на баща му в принудителното изгнание. През 1316 година ученолюбивият юноша постъпва в университета на Монпелие, където без особено желание следва право. През 1320 година, след като изгубва майка си /1319/, се подчинява на волята на баща си и заедно с по-малкия си брат Герардо и един приятел се премества в Болоня, където продължава, без особено усърдия, да се подтовя за юрист. През 1326 година Франческо и Герардо напускат Болоня /вероятно след смъртта на баща им/. Озовали се в трудна икономическа ситуация двамата братя решават да влязат в монашеския орден на братята минорити. Преди да се посветят на монашеския живот те се връщат в Авиньон, за да поживеят още малко като свободни светски люде.

Там, в църквата “Сент Клер”, на 6 април 1327 година, Франческо ще съзре сред общността на молещите се тази, която ще вдъхновява пламенната му любовна страст и която той ще обожава и възхвалява под името  Л а у р а.

Франческо се отказва от монашеското уединение, избира чиновническа кариера, с намерението да си осигури прилична заплата и да поднови връзките си с малкото приятели, които са му все още верни  в Папския двор.

   След завръщането си в Авиньон през 1326 година Петрарка изоставя юристпруденцията и се посвещава на ревностното изучаване на класическата култура. Но подтикът ва се насочи към античните автори се заражда по време на пребиваването му в Болоня, където той се запознава с известни интелектуалци и поети, които пишат не на латински, а на простонародния тоскански език. Докато следва право Франческо продължава да чете с несекващ интерес Вергилий, Цицерон, Хораций, Овидий, Тит Ливий, Сенека и Квинтилиан. По-късно той споделя : “ Обзет съм от една единствена страст: жаждата ми да чета книгите на древните е неизчерпаема.” След като определя Петрарка като “първия съзнателен хуманист” на Ранния ренесанс руснакът Бицили напомня, че в посланието си “До потомците” италианският поет признава, че “обикнал Античността, защото не му харесвало новото, неговото време” / Бицили, 51/. 

      Петрарка е не по-малко пристрастен към пътешествията. Откликва на всички покани, изпълнява отговорни дипломатически мисии на важни личности, пътува, за да задоволи личния си стремеж да опознае повече хора и страни. След като спечелва благоволението на влбиятелната аристократична фамилия Колона /Colonna/ Петрарка прекарва лятото на 1330 година в Лобец, центъра на епископата на Джакомо Колона. През 1333 година предприема дълго пътешествие из Северна Франция, Фландрия и Германия. Той не пропуска да свърне и посети известните места на религиозно поклонение, манастири и църкви, където могат да се открият древни ръкописи. Так той попада в Лиеж на една защитна реч на Цицерон / “ Pro Archia “/.

През 1336 година изкачва връх Ванту, а година по-късно посещава Рим - градът, в който остава по-дълго време, тъй като иска да опознае много добре. Диви се пред многобройните останки от латинската цивилизация: “Вече не се учудвам, че този град е успял да покори целия свят, но се учедвам, че го е завлачял толкова късно.”

През 1343 година той посещава местата по крайбрежието на Неапол, където е творил вдъхновено неговия кумир Вергилий. През 1356 година една миротворческа мисия го отвежда до Прага и Базел. Тези пътешествия са повод за Петрарка да вникне в особената творческа атмосфера, сред която са творили любимите му автори от античността.

През април 1341 година Питрарка е поканен в Рим, където получава лавров венец пред Капитолия - по време на церемонията, организирана по маниера на древните, той е признат за най-добрия поет на тогавашна Италия.

През 1337 година Петрарка се оттегля и заживява като отшелник във Воклюз / “моят отвъдалпийски Хеликон”, както го нарича той/, където наскоро си е купил имение. Дошъл е момента да подреди мислите си - необходимост, чиято настоятелност усеща в себе си след прочита на “Изповедите” на Свети Августин, подарени му през 1333 година в Париж. Когато си спомня по-късно за този период от живота си, той изповяда: “Нека почива вечно в мир този, чиято ръка ми поднесе книгата, която успя да прекъсне завинаги безпокойството в душата ми.”

Точно там, във Фонтен дьо Воклюз / Fontaine-de-Vaucluse /, близо до извора на река Сорг, на 25 километра от Авиньон, Петрарка замисля най-значителните си творби, които утвърждават славата му на високоерудиран философ - хуманист. Прочитът на “Енеидата” на Вергилий, “Сънят на Сципион” /“Somnium Scipionis”/ от Цицерон и  “Римската история” от Тит Ливий предопределя подтика му да започне да пише епическата поема “А ф р и к а” /около 1338/ и трактата “За знаменитите мъже” / “ De viris illustribus “/1338/.

В трактата “За знаменитите мъже” е събрана една серия от двадесет и три портрета на известни личности,  повечето от които са римляни, към която, през периода 1351 - 1353 година, Петрарка ще прибави още дванайсет портрета на митологически и библейски герои. Този труд, написан в средновековната традиция, остава недовършен.

В епическата поема “Африка”, написана в прослава на древен Рим/1341/, Петрарка пресъздава драматичните събития от последната фаза на Втората пуническа война. На Капитолийския хълм в Рим той е обявен за “първи поет на Италия” през 1342 година, заради приноса за утвърждаване на националното самочувствие на италианците като наследници на гордите римляни, които успяват след продължителни войни да победят и подчинят Картаген.

След завръщането си в Авиньон през пролетта на 1342 година Петрарка възобновява приятелските си контакти и заживява интензивен светски живот. Малко след това преживява сериозна морална криза, която се задълбочава, когато разбира, че брат му е решил да се посвети на монашеския живот.

През периода 1342 - 1343 година Петрарка започва да работи върху “Тайните” / “ Secretum “/. Тази дълбоко лична и най-известна творба на ерудита Петрарка е вдъхновена от “Изповедите” на Свети Августин. Тя представлява, съчинен от поета, въображаем диалог между Аугустинус /Свети Августин/ и Францискус /Петрарка/, на който присъства трети безмълвен свидетел - Истината. Францискус получава подтик да изповяда греховете си пред Аугустинус, опитва се да изложи доводите, с които обосновава своя земен житейски избор. Диалогът, който се превръща във вътрешен монолог, като че ли се насочва към една криза, разкрива конфликт между два стремежа: устремът да се търси вечното и божественото и усърдието да се придобият земните блага и славата в един свят, в който страстите създават невярна представа за действителността. Францискус се опитва да се издигне над това антагонистично противопоставяне като възхвалява поезията, която, според него, може най-добре да обясни човешката участ и противоречията в нея. Авторът анализира задълбочено тази криза, която поражда множество колебания, и прекаленото внимание, което отдава на тази криза, й придобива още по-голяма значимост.

През 1343 година Петрарка се озовава отново в Италия, обикаля Неапол, Парма, Модена и Болоня. Ново доказателство за непрекъснато разширяващата се ерудиция на този поет е съчинението му “    “ / “Rerum memorandarum libri “/, което остава незавършено. Две години по-късно той се връща в Авиньон, а скоро след това е вече във Фонтен дьо Воклюз. В тези места, благоприятни за дълбоки съзерцания, се ражда импулса на Петрарака да създаде съчиненията “За уединения живот” / “De vita solitaria” /, “За омразата към духовниците” / “De otio religiosorum” / и да нахвърля проекта си за “Буколически песни” /?/ “Bucolicum carmen”/.

В “За уединения живот” Петрарка възхвълява благодеянията на живота в самота, който вдъхновява духовните търсения и предлага необходимата свобода на посветилия се на литературата творец. Темата за самотата е в центъра на съчинението му “De otio” създадено след едно посещение при брат му, който е постъпил в манастира на Монтриьо / Montrieux /. Сборникът “Буколически песни”, вдъхновен от Вергилий, се състои от дванадесет еклоги, написани в латински хекзаметър, които са изпълнени с трудно разбираеми алегории.

След като открива през 1345 година във Верона писмата на Цицерон Петрарка решава да събере своята кореспонденция. Макар че вече той е унищожил голям брой свои писма, Петрарка оставя на потомците малко повече от 600 писма. По-обемистите му сборници са “Rerum familiarum libri” /350 писма/, “Rerum senilium libri” /125 писма, от които поредицата «Posteritatis» остава незавършена/, “Без заглавия” /“Sine nomine” / 19 писма /, “Разни” / “Variae” / 65 писма/ и “Послания в рима” / “Epistolae metricae”/ 66 писма/.  Написани на латински език тези писма позволяват да се проследи биографията на Петрарка след срещата му с Лаура дьо Новес до края на живота му. Днес писмата на Петрарка се възприемат като неразривна част от литературното му творчество. Някои от писмата наистина са адресирани до несъществуващи адресати, други са до хора, които при написването им са вече покойници. Петрарка осъзнава, че оставя самостойни творения на потомците, че в тях вгражда собствения си образ: писмото «Posteritatis» се възприема днес като идеален автопортрет на поета.

През периода 1351 - 1353 година Петрарка е за последен път във Фонтен дьо Воклюз, преди да се установи окончателно в Италия. Вероятно тогава той завършва своя лирически сборник “П е с е н н и к” / “Canzoniere”/, който ще бъде публикуван  през 1470 година. Той се възприема като извънмерно дълга поема, написана на простолюден италиански език, в която се прославя паметта на Лаура в традицията на Сладкия нов стил / Dolce stil nuovo”/. По същото време Петрарка се заема да пише сборника “Т р и у м ф и” / “Triomphes”/, който е написан също на простонароден италиански, но по атмосфера е съвсем различен от “Песните”, макар че някои го считат за негово продължение. В него образът на Лаура се вплита в съдбата на човечеството. Буркхарт: “В своите “Trionfi” Петрарка иска да изобрази ясно, макар и съвсем накратко, поне образите на Амур, на целомъдрието, на смъртта, на мълвата и т.н.”/с.323/.

Завърнал се в Милано през 1354 година, спечелил благоволението на заможната фамилия Висконти, поетът разработва творбата си “De remediis utriusque fortunae”. В тази най-обемиста творба на Петрарка се коментират средствата/рецептите/ срещу лошата и добрата съдба, които могат да облекчат или утежнят живота на човека. Тя се състои от две части, написани във формата на диалог: първата част е посветена на щастливата съдба и естествено действащи лица в нея са Радоста и Надеждата, а във втората част, посветена на нещастната съдба, действащи лица са Страхът и Мъката. В цялата книга гласът на Разума внушава умереност и показва, че всичко на този свят е суета. ” De remediis” принадлежи към жанра “утешение”, който е на почит сред латинските автори, и след публикуването му през 1366 година има голям успех.

През 1361 година, след като Милано е обхванат от чумна епидемия, Пеутрарка се установява в  Падуа, в дома на Франческо да Карара. По-късно, през периода 1363 - 1369 година живее ту в Падуа, ту във Венеция, след като получава ог Венецианската република разположен на Riva degli Schiavoni разкошен дворец. През 1370 година Петрарка се оттегля в Аркуа, където смъртта го изненадва на работната му маса на 18 юли 1374 година.

 




Гласувай:
5



1. inel379 - !!!
26.01.2013 02:04
След тоя скръбен ден
трептящ в очакване
завинаги в сърцето скътах оня лик,
за който ничий стих
на никакъв език
не е звучал до днес в достойно съчетание.
Коси от тънко злато и лице от сняг
и вежди, под които две звезди пламтяха!
Отправяха безпогрешно на любовта стрелите...
Дъхът й беше огън, а кристал сълзите!

Посветено на Лаура!
Любимо ми е било винаги!
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074939
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031