Необходимостта все по-настойчиво ни налага да привлечем вниманието на европейските правителства към един толкова дребен наглед факт, който правителствата сякаш изобщо не забелязват. Този факт е следният: избива се един народ. Къде? В Европа. Кои са свидетелите на този факт? Свидетелят е един - целият свят. Обръщат ли му внимание правителствата? - Не.

Над народите се провъзгласяват институции, които всъщност трябва да им бъдат подвластни; това са правителствата. В някои моменти това противоречащо на здравия разум положение се осъзнава особено ясно: у народите откриваме стремеж към цивилизация; у управляващите откриваме стремеж към варварство. Осъзнат ли е стремежът към варварство? Не. Той просто се превръща в професионален инстинкт. Правителствата не могат да знаят това, което знае човешкият род. Това се дължи на факта, че правителствата гледат само през късогледите си очи, т. е. държавническите си съображения; човешкият род гледа с други очи, т. е. с очите на съвестта.

Ние сигурно ще учудим европейските правителства, ако им напомним някои от най-простите истини: престъпленията си остават престъпления; нито на отделния човек, нито на правителството е разрешено да се проявява като убиец; страните в Европа са взаимосвързани; това, което се върши в Европа, се извършва от Европа; ако някъде се появи правителство, което действува като див звяр, отношението към него трябва да бъде като към див звяр; в наше време, съвсем близо до нас, направо пред очите ни, се избиват хора, опожарява се, граби се, избиват се всички, колят се бащи, майки, продават се момичета и момчета; децата, които са твърде малки за продан, с един удар на сабята се разсичат, изгарят вътре в къщите им семействата; град като Балак (Батак - б. пр.) например за няколко часа е превърнат от град с девет хиляди жители в град с хиляда и триста; в гробищата са натрупани толкова трупове, че не могат да ги погребат, и става така, че мъртвите изпращат чума на живите, които са ги убили - хубава отплата. Известяваме следното на правителствата в Европа: коремите на бременните жени се разпарят, за да бъдат убити децата в утробата им; по площадите са струпани купища скелети на жени, които носят белези от изкормване; кучета глождят из улиците черепите на изнасилени млади момичета; всичко това е ужасно. Ние напомняме на правителствата в Европа, че един техен жест би бил достатъчен да предотврати целия този ужас, че диваците, които вършат тези чудовищни злодеяния, са страшни, че цивилизованите люде, които ги оставят да ги вършат, са далеч по-страшни.

Дошъл е моментът да надигнем глас. Надига се всеобщо възмущение. Настъпват времена, когато човешката съвест взема думата и дава заповед на правителствата да я слушат.

Правителствата измънкват някакъв неразбираем отговор. Те вече неведнъж са се опитвали да се измъкнат с такова мънкане. Отговарят: преувеличава се.

Да, преувеличава се. В град Батак са изтребвани масово хора не за няколко часа, а в продължение на няколко дни. Говори се, че са били изгорени двеста села, а всъщност са опожарени само деветдесет и девет. Това, което казвате, че е чума, е в действителност тиф. Не всички жени са били изнасилени, не всички девойки са били продадени, някои са успели да избягат. Пленниците наистина са били скопявани, но след това са им отрязвали главите, а това смекчавало факта. Детето, за което говорите, че било подхвърляно от копие на копие, в действителност е било просто набучено на щик. Там, където жертвата е била една, вие твърдите, че са били две, умножавате всичко по две и т. н., и т. н.

Пък и защо този народ е трябвало да се бунтува? Защо едно стадо хора не се е оставило да се отнасят с него като със стадо животни? Защо?... И т. н.

Този начин да се прикриват злодеянията увеличава ужаса. Няма нищо по-подло от играта с извъртания пред общественото възмущение. Извъртанията правят положението още по-сериозно. Това означава коварната изобретателност да защитава варварството. Това означава Византия да се застъпва за Стамбул.

Нека назоваваме нещата с истинските им имена. Да се убие човек сред някоя затънтена гора, независимо дали тя е гората край Бонди 2, или се нарича Черната гора, е престъпление. Да се избива един народ сред една друга неизбродна гора, която се нарича дипломация, е също престъпление.

И то много по-голямо. Това е всичко.

Нима престъплението може да се омаловажава заради неговата извънмерност? Уви, това е действително стар закон на историята. Убийте шест души, тогава ви приемат като Тропман 3. Убийте шестстотин хиляди, тогава ви приемат като Цезар. Стани чудовище и ще бъдеш приет. Доказателства: Вартоломеевата нощ, благословена от Рим; драгунадите, прославени от Босюе; Втори декември, приветствуван от цяла Европа. 4 Но е време новият закон да премахне стария. Независимо колко мрачна е нощта, хоризонтът трябва да просветлее с настъпването на края й.

Истина е, че нощта е все още непрогледна. Все още сме във времето на възкръсващите призраци. Ето че след Силабус се появява Коранът 5. С всяка следваща Библия укрепва братството между хората 6 jumgamus dextas. Иззад Светия престол изниква Високата порта. Предлагат ни да избираме между две еднакво мракобесни епохи. След като видя как Рим ни предлага своето Средновековие, Турция сметна, че на свой ред трябва да ни предложи нейното Средновековие.

Ето така се раждат злодеянията, които се извършват в Сърбия.

Докога ще продължава всичко това?

Докога ще продължава мъченичеството на този малък героичен народ?

Време е цивилизацията да издаде една непристъпна забрана да се върви по този път.

Забраната да се върви по пътя на престъпленията трябва да се издаде от всички нас, от всички народи, и да се обяви на всички правителства.

Някои от своя страна ни предупреждават: забравете, че съществуват някои «въпроси». Да се убие един човек, е престъпление, да се избива един народ, е "въпрос". Всяко правителство си има «свой въпрос»: за Русия «въпросът» е Константинопол, за Англия «въпросът» е Индия, за Франция «въпросът» е Прусия, а за Прусия «въпросът» е Франция 7.

Ние отговаряме:

Човечеството също поставя своя въпрос. И той е следният, много по-важен от Индия, Англия и Русия: това е въпросът за опазването на детето в утробата на майката.

Нека, вместо да се занимаваме с политическите въпроси, да се заемем с решаването на въпроса за човека.

Цялото ни бъдеще зависи от тази смяна на целите.

Нека се разберем, че каквото и да се прави, това бъдеще ще настъпи. Всичко съдействува за настъплението му, дори престъпленията. Будещо отвращение съдействие.

Това, което се случва в Сърбия, доказва необходимостта от създаването на Европейски съединени щати. Обединените народи ще сменят разединените правителства. Нека премахнем сеещите смърт империи. Нека обуздаем фанатичните изстъпления и деспотичните режими. Нека счупим мечовете, слугуващи на суеверията, и догмите, размахващи саби. Стига войни, стига масови убийства, стига кланета. Ние ратуваме за свободна мисъл, свободна размяна и братска обич. Нима е толкова трудно да се въдвори мир?

Европейската република, Континенталната федерация няма да има друга политическа цел освен въдворяването на мир. Разсъжденията ни го доказват, събитията също. Относно тази цел, която се явява необходимост, са постигнали съгласие всички философи и днес палачите всъщност само прибавят своето доказателство към доказателствата на философите. По своеобразен начин, тъкмо защото поражда отвращението ни, дивашката жестокост става свидетел в защитата на цивилизацията. Прогресът носи подписа на Ахмед Паша. Това, което се поставя извън съмнение от зверствата в Сърбия, е всъщност необходимостта от създаването на една европейска националност в Европа, от едно правителство, от един братски помирителен съд, от демокрация, но в съгласие със самата себе си, от братски съюз на всички народности, избрали Париж за своя крепост, за свой главен град, т. е. свободата, избрала за своя столица града на просветата. С една дума, Съединените европейски щати. Тази е всъщност целта, това е всъщност пристанището. Всичко това до вчера беше просто една истина. Благодарение на палачите в Сърбия днес тази проста истина е вече неопровержима истина. Към мислителите се приобщават убийците. Доказателство, което беше утвърдено от гениите, ето че сега се потвърждава и от чудовищата.

Бъдещето е Бог, влачен от тигри.

 

Париж, 29 август 1876 г.

                                          Превод на доц. Гено Генов 

За България и българи нито веднъж не се споменава, нищо, че е била в пределите на Турция.

Да, за съжаление дядо Юго е имал подчертани симпатии към Сърбия, политически мотивирани, и затова не си е дал труд да отчете, че Балак /Батак/ е многострадално градче в България.