Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.10.2010 01:04 - РОБEРТО ЗУКО от Бернар-Мари Колтес представя Учебният театър при НАТФИЗ
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3530 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.10.2010 01:15



Учебен театър при НАТФИЗ представя премиерния спектакъл


image

 

РОБEРТО ЗУКО
от Бернар-Мари Колтес
превод Снежина Георгиева


image

 

на 06 октомври 2010 г. /сряда/ от 19.00 часа


сценична версия, музикална картина и постановка
Николай Ламбрев - Михайловски
 
сценография
доц. Чайка Петрушева

костюми
Десислава Банова
студент от класа на доц. Чайка Петрушева
 
сценичен бой
доц. д-р Александър Илиев
вокален педагок
доц. Анастасия Търколева

________________________________________
УЧАСТВАТ
Дамян ТЕНЕВ, Станислава НИКОЛОВА, Калина КИПРОВА, Илиян МАРКОВ,
Димитър КОСТАДИНОВ, Мариела СТАНЧЕВА, Лазарина КОТКОВА, Аделина ПЕТРОВА, Савина БЪРЗЕВА, Михаил ПЕТРОВ, Александар АЛЕКСИЧ, Ивайло ДИМИТРОВ,
Тодор ДИМИТРОВ, Константин СОКОЛОВ, Марина БОШНАКОВА,
Ина ГЕОРГИЕВА, Яна КУЗОВА, Станислав ДОЙНОВ
СТУДЕНТИ ОТ КЛАСА НА проф. Красимир СПАСОВ

________________________________________ 

image
Крясък – предизвикан от Бернар-Мари Колтес

Роберто Зуко...Стъпки, шепот, крясък в нощта. Болка, разкъсване и дори ужас в зениците. Едно име, една сянка, една тайна. Престъпление и смазване.
Брутално.
   image

Един млад човек не иска да приеме това, че Еднаквостта ще го погълне.
Но ето,  глас от лош сън  шепти:
„Бъдете еднакви чрез удоволствията, със  свободата  в Интернет, в клубовете, по паркингите и офисите!  Вярвайте,че сте необходими, а не просто използвани от Системата.” А друг глас кънти: „Системата непръкъснато ви атакува с всички средства-иска да ви използва като ви създава чувството, че сте  необходими. Защото сте млади. Пространствата на удоволствието и лесния живот е клопката. Млад си, не му мисли! Живей! Пий бира, очаквай уикендите, а през седмицата работи и мълчи! Бъди стриктен! Системата се грижи за теб. Тя ти казва: обичаме те, защото си млад, нали? ”
 И ти вярваш. Защото се надяваш, че животът е свобода. Чел  ли си „Дон Кихот” на Сервантес? Не? Така и предполагах... 
  image 

Свободата е избор на зависимостта, човече! Свободата е шибан кръст.  Свободата е твоят личен избор. Брутално. Това-да, това-не! Човек е свободен само, ако има мозък да мисли за голямата илюзия, която системата инплантира непрекъснато в мозъка му- щастлив си, ако бъдеш послушен, еднакъв с всички, не си задавай въпроси за смисъла  на живота. Яж хамбургери  с повече майонеза и кетчуп и си трай! Ползвай непрекъснато рекламите. Те са пътните ти  знаци...Те са твоята библия. Ползвай всичко наоколо като всички. Бъди като всички. И си о, кей!
 О, кей ли си, човече?
  

Нашият Роберто намира изход в смъртта на другите. Опитва се така да се спаси. Защото не издържа и откача. Дори не съзнава това. Не знае, че е абсолютно изперкал. Вярата в Слънцето не е вяра, която дава живот. Слънцето на самотата  е изгорила зениците му. Само мислите-чистите и ясни мисли, които остават в споделеното с приятел, ще дадат живот. Системата изражда живота като деформира човека, използвайки слабостите му. Така го подчинява. А лудият ум, непокорното, неординерно сърце, дивото свободно тяло раждат престъпления- от слепота. 
  

Нека си спомним за Роберто Зуко от текста  на Колтес след  като угаснат прожекторите и сцената опустее, след края на спектакъла, след като актьорите изтрият грима от изморените си, но светли лица от срещата с очите на другите в театралната зала.
  След като ни погълне вечерната тъма, след като поемем своя път, нека си спомним   думите:
  „Смили се, Господи, над тези, които не могат да видят твоето величие, защото твоята скритост ги прави слепи!”


Да запалим малка свещичка в тишината на съсредоточението. Има Небе. Ние сме неповторими във Вселената. Нека знаем повече, за да не мълчим в тъпо безразличие. Нека имаме очи и уши за истината в живота. Нека сме различни...

Октомври,  София,
                                                                          Николай Ламбрев –Михайловски,
                                                                      режисьор



Тагове:   НАТФИЗ,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3414796
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808