Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2017 09:12 - ЗАХАРИЯ СИЧИН: ВСИЧКО, КОЕТО ЗНАЕМ, ГО ЗНАЕМ ОТ АНУНАКИТЕ
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1940 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  ЗАХАРИЯ СИЧИН: ВСИЧКО, КОЕТО ЗНАЕМ, ГО ЗНАЕМ ОТ АНУНАКИТЕ
ПСИХО
 

image- Възможно ли е хората, които четат Вашите книги да кажат: „Е, да, но той прави много предположения. Той взима фрагменти от отделни глинени плочки, части от отделни клинописни текстове и си позволява свободата да събере отделните части в една история.“

– На това мога да отговоря по няколко начина. Най-добрият отговор е този, който може да намерите в „Нов прочит на Битието“. А това е прозрението, че ние имаме потвърждение на онова, което шумерите са знаели преди шест хиляди години. Вие се учудвате как е възможно това, как биха могли те да знаят подобни неща? Как, например, би могъл да съществува отпреди 6000 години символът на две преплетени спирали – символ, използван днес в медицината и биологията? Та това е символът на Енки, който се е занимавал с генно инженерство, или по-точно, създал е Адам. Символът на ДНК, двойната спирала на ДНК! Как биха могли те да знаят без телескопи и космически летателни апарати, че Нептун е водна планета? Всъщност те дават отговора, казвайки „Всичко, което знаем, го знаем от Анунаките.“ И вие си казвате: „Е, добре, Анунаките са съществували“. Но веднага възниква въпросът – щом са съществували, кои са те и откъде са се появили? А шумерите ви отговарят: „Tе са дошли от Нибиру.“ И вие питате: „Какво е Нибиру?“ А те отново ви отговарят: „Още една планета в Слънчевата система“.

Сега вече казвате, че наистина сте впечатлени от знанията на шумерите и че вероятно те са знаели какво говорят, споменавайки за Анунаките, но вие със сигурност не смятате, че в Слънчевата система има друга планета с разумен и високо напреднал живот. Но аз ще ви запитам тогава какво обяснение ще ми дадете за тези Анунаки? Дали наистина на Земята е съществувала раса от гиганти преди половин милион години? Вярвате ли, че преди половин милион години на Земята е съществувала високоразвита цивилизация, по-развита отколкото сме ние сега, която просто е изчезнала? Когато опрете до обяснения за тези хора, не можете да намерите такова обяснение. Затова аз казвам: „След като не можете да намерите обяснение, защо не приемете обяснението на шумерите?“ Мога да отговоря и по друг начин. Никъде в моите книги, когато се обръщам към даден текст или глинена плочка, аз не казвам, че съм бил в Близкия изток, и там, виждате ли, съм се натъкнал на този и този текст, или съм открил тази и тази плочка. И, ето виждате ли, на тази плочка пише за Енки, който идва от далечната планета Нибиру и са приземява в Персийският залив. Не, навсякъде в моите книги аз казвам: „Това е глинена плочка от Британския музей, нейният каталожен номер е еди кой-си, тя е била открита на еди кое-си място и текстът й за първи път е бил публикуван от еди кой-си учен“. Цялата информация, всички източници, които аз посочвам, са проверени научно и академично и са приети като източници. Аз никога не съм откривал свой собствен източник.
– Но само във „Войната между боговете и хората“, източниците, на които се позовавате, заемат цели 16 страници!
– Разликата, и това е ключова разлика, е в това, че когато боравя с текст, в който например се описва как Енки е пристигнал на Земята и как се е приземил, академичните книги наричат това „Митът за Енки и Земята“. Ако се разказва за Енлил, то тогава съответно ще имаме „Митът за Енлил“. Учените наричат всички текстове „митология“, докато аз казвам: „Ами ако това не е мит, ако тези текстове разказват за действителни случки?“ Така създадох един сценарий, правдоподобен, логичен сценарий, който обяснява загадките и мистериите на древността. Например, кой е изградил Пирамидите?
– Какво още можете да ни кажете за Анунаките? Ние притежаваме ли свободна воля или всичко е било предопределено от тези същите Анунаки?
– Често ме питат дали те са изглеждали като нас. А аз отговарям, че това не е така – ние изглеждаме като тях. Те са ни създали чрез генно инженерство и са сътворили скок в еволюцията, като са ни направили да изглеждаме като тях и да приличаме на тях емоционално. Така казва и Библията – „…и създаде Адам по негов образ и подобие“. Физически, външно и вътрешно. Ние до много голяма степен сме това, което са те. Има обаче огромна разлика между нашата и тяхната продължителност на живота, а това е създало представите за тяхното безсмъртие. За тях една година се равнява на времето, за което тяхната планета обикаля около Слънцето. Или една тяхна година се равнява на 3 600 земни години. Това е ключовата разлика между тях и нас. Освен това съществува разлика между нивата на технологичен напредък. Та те са умеели да летят в космоса преди половин милион години, да не говорим, че са можели да съживяват мъртви и да правят още куп други неща, които в онези времена определено са били приемани като чудеса.

Аз лично смятам, че така, както те са пристигнали на нашата планета и са ни създали чрез генно инженерство, така и ние един ден ще отидем на някоя планета и ще създадем разумни същества там. Мисля, че това е логиката и последователността на нещата. Но могат ли събитията в тази последователност да бъдат определяни от отделните хора? Мисля, че да. Да вземем историята за потопа и унищожението на човечеството, при който се запазват само минимален брой хора, които да могат да се размножат след това? Става въпрос за Ноевия ковчег. Енлил решава да се възползва от възможността на водната стихия, за да унищожи човечеството, но в същото време Енки предупреждава Ной за приближаващото се бедствие (при шумерите Ной се нарича Зюсудра). Енки обучава Ной как да построи ковчег, който да устои на водната стихия, и го кара да вземе със себе си семейството си и близките си, за да спаси семето на човечеството. Ето как се появява конфликтът между двамата братя Анунаки. Просто те двамата са различни. Ето го въпросът за свободния избор, за това кое е право и кое не, за това какво трябва да се прави и какво не трябва.
– А какво ще кажете за теорията, че ние сме боговете от миналото? Че ние сме създали човечеството и сега сме пред неговия край?
– Всичко, което мога да ви кажа, е че моята задача или моята мисия, ако щете, така както аз я виждам, е да поднеса на хората информация за това какво са знаели и умеели древните хора, и в какво са вярвали те. За да направя това, аз трябваше да проуча внимателно древните източници и да погледна на тях не като на митове, а като на истински истории. Днес моите книги са основа за значима литература и действително, такива книги се появиха в областта на теологията, астрологията и други области, а със сигурност има и други, които аз не познавам. Те се базират или позовават на онова, което аз съм написал. Аз предоставям фактите, така както аз ги виждам, а всеки е свободен да ги интерпретира както желае.
– Това е научният подход към нещата, а той прави вашият труд още по-правдоподобен. Това означава, че Вие не правите догадки, а разглеждате действителните доказателства, които съществуват.
– Да. Ас съм щастлив, че мнозина използват този материал като доказателства, върху които да изграждат своите хипотези. Не е важно дали аз съм съгласен или не с тези хипотези, важното е, че аз съм щастлив поради факта, че моите книги се използват като учебници за древните епохи.
– Вие казахте, че Плутон е бил открит през 1930 г. и учебниците са били преработени, за да се приспособят към този факт. Някой досега направил ли е същото и по отношение на информацията, която Вие давате? Някой издател на учебници например?
– Необходимо е време, но подобна тенденция започва да се прокрадва.
– Кога ще завърши поредният цикъл от 3 600 години?
– Е, оставям на вас сами трябва да си направите изводите.
– Ако всеки път, когато пристигат, те ни научават на нещо ново и подтикват напред нашето развитие, можете ли да направите прогноза за това каква ще бъде следващата им стъпка?
– Не. Както казах, има случай, в който те не са дали знания, напротив, те са се опитали да ни унищожат. Така че не знам какви са изгледите сега.
– В това съдържа ли се урок за нас? Ако това е нашата история, какво трябва да сме научили, за да предотвратим друг потоп когато Анунаките се върнат? Или това също е непредсказуемо?
– До известна степен това е непредсказуемо, защото ние не знаем какви са техните лидери днес. Дали те са от клана Енлил или от клана Енки? Ако знаех това, бих могъл да ви отговоря много лесно. Ето защо ще трябва да напиша още книги, за да мога да достигна до отговора. Това е един много голям въпрос, чийто отговор не е никак лесен.

ЗАХАРИЯ СИЧИН: ВСИЧКО, КОЕТО ЗНАЕМ, ГО ЗНАЕМ ОТ АНУНАКИТЕ

/в каре със снимка/

Захария Сичин е евреин от руски произход, роден в Русия, но израсъл в Палестина, където получава солидни познания по древен и съвременен иврит, други семитски и европейски езици. Той изучава също Стария Завет, както и история и археология на Близкия Изток. Той е един от малкото учени, които могат да четат и разбират шумерски език. След Палестина, Сичин следва в University of London, където изучава икономическа история. Той е бил дълги години водещ журналист и редактор в Израел, но понастоящем живее и пише в Ню Йорк. Неговите книги са преведени на много езици, включително и за слепи, и са били обсъждани многократно в радио- и телевизионни предавания.

Неговата поредица „The Earth Chronicles“ (Земни Хроники) се основава на предпоставката, че митологиите не са плод на фантазията на древните, а хранилища на древни спомени, че Библията трябва да се чете така, както се чете един научно-исторически документ и че древните цивилизации (които са по-древни и по-велики, отколкото смятаме), са продукт на познанията, донесени на Земята от Анунаките – „Those Who from Heaven to Earth Came.“ (Онези, които слязоха от Небето на Земята). Сичин вярва, че съвременната наука ще продължи да потвърждава древните знания.

/до тук/
– За какво се разказва в „Тhe Earth Chronicles“?
– В първата книга, “Дванадесетата планета”, се говори за вероятността за съществуването на още една планета в нашата Слънчева система. За това, че има общо дванадесет тела в Слънчевата система, ако броим Слънцето, Луната и девет планети – онези девет, които познаваме. В книгата се говори за това, че преди около половин милион години на Земята са пристигнали хора от тази планета и тези хора са извършили много от нещата, за които се говори в Библията, и в Битието. Но това в крайна сметка не беше моята отправна точка. Началото на всичко се крие в моето детство и по-точно в моите ранни училищни години, където за първи път се сблъсках със загадката за това кои са били нефилимите. Онези, споменати в Битието, Глава Шеста, като синове на Боговете, които се оженили за дъщерите на Човека в дните преди Потопа. Думата нефилим обикновено се превежда като гигант, великан. Аз съм сигурен, че вие и много от вашите читатели са чували в неделните проповеди, че в онези времена на Земята са живели великани. Като малък аз силно се съмнявах в това, поради което бях порицаван често от учителя си по вероучение, който винаги ми казваше да не подлагам на съмнение Библията. Всъщност аз не подлагах на съмнение Библията, а превода на думата нефилим, който ми се струваше неточен, защото тази дума, отнасяща се до тези необикновени същества, „синовете на боговете“, буквално означава „Онези, които слязоха от Небето на Земята“.
– Или по-точно от думата Nafal на иврит, която означава “падам, слизам”?
– Точно така. Падам, слизам, спускам се. А какво може да означава това? Този въпрос ме отведе до задълбочено изучаване на Библията, след това на митологията, археологията други науки, включително и изучаване на древни езици – всичко това се превърна в моето призвание и образование. И така, моите изследвания и моето решение да пиша за всичко това започнаха с един въпрос – кои са били нефилимите? Всички древни текстове, Библията, гръцките митове, египетските митове и текстове, надписите в пирамидите, всички те ме водеха назад към шумерите, най-древната цивилизация, възникнала преди около шест хиляди години. Ето защо аз се концентрирах върху шумерите – източникът на всички тези легенди и митове. Научих се да чета тяхното клинописно писмо и така в древните шумерски текстове се сблъсках с непрекъснатите и повтарящи се изявления за същества, които шумерите наричали „Анунаки“ и които са пристигнали на Земята от планета, наречена Nibiru (Нибиру), което означава „преминаващата планета.“ Така моят първоначален въпрос се разшири, вече обхващайки и въпросите за това кои са Анунаките и коя е планетата Нибиру.

Бях принуден да навляза в астрономията и то до степен, която да ми позволи да боравя добре с материята. Така открих, че учените бяха раздвоени по отношение на тази планета. Едни от тях смятаха, че Нибиру е Марс (позната и описана от древните), другите го отричаха, твърдейки, че става въпрос за Юпитер. Тези, които твърдяха, че това е Марс, а не Юпитер, имаха много убедителни аргументи за твърдението си. Онези, които твърдяха, че това е Юпитер, а не Марс, бяха не по-малко убедителни. Тъй като имах възможността директно да ползвам древните източници, глинените плочки и клинописните ръкописи, аз стигнах до извода, че нито едните, нито другите са прави. Описанието на Нибиру и нейното местоположение, когато доближава Слънцето, сочеха, че това не може да бъде нито Марс, нито Юпитер. И тогава една нощ аз се събудих с отговора на загадката – разбира се, става въпрос за още една планета, която се появява периодично между орбитите на Марс и Юпитер, като понякога е по-близо до Марс, а понякога по-близо до Юпитер, и тази планета не е нито Марс, нито Юпитер.
След като осъзнах, че това е отговорът – че има още една планета, всичко останало си дойде на мястото. Разбрах значението на месопотамския епос за Сътворението, на основата на който са написани първите глави в Битието, разбрах подробности за Анунаките, за това кои са те и кои са били техните водачи, как са пътували от тяхната планета до Земята, как са се приземили в Персийския залив и къде са се установили първоначално, и така нататък, и така нататък – всичко стана ясно! Шумерите наистина са притежавали огромни познания. Те са знаели за Уран и Нептун и са ги описали много добре. Те са знаели дори и за съществуването на Плутон. Имали са много солидни познания по математика, които в някои аспекти дори превъзхождат съвременните познания. Те казват: „Всичко, което знаем, го знаем от Анунаките.“ Ето защо ударението в първата книга пада върху това, че древните хора, започвайки от шумерите, са знаели, говорели и описвали още една планета в нашата Слънчева система. Не става въпрос за откритие като това на Плутон през 1930 г. (за който шумерите са знаели преди шест хиляди години). Плутон е едно много интересно астрономическо откритие, но за обикновения човек откриването на Плутон просто не означава нищо. Планетата Нибиру обаче, е съвсем друга история. Ако тя съществува (а това е планетата, която днес астрономите наричат Планета Х), значи съществуват и Анунаките. Ето в това е съществената разлика. Изводът е, че съществуването на Нибиру не е просто въпрос на още едно тяло в нашата Слънчева система. Разликата е точно в това – ако Нибиру, съществува, значи съществуват и Анунаките. А шумерите твърдят, че тази планета преминава покрай Земята през период от около 3600 години, като при преминаването й в миналото ние сме получили цивилизованост и знанието, че не сме сами във Вселената и че в Слънчевата система има друга, по-развита от нас цивилизация.
– Какво ще се случи при следващото преминаване?
– Никой не знае какво ще бъде отношението на тази цивилизация към нас при следващото им идване. Дали ще решат да ни дадат още познания, или ще решат, че ние не ги заслужаваме достатъчно (както се е случило по време на Потопа) и ще поискат да се отърват от нас? И така, първата книга посочва източника и описва знанията на шумерите, като прави извода, че съществуването на още една планета е ключът към разбирането на всичко. Какво е било нашето минало, за какво се разказва във Битието, какво е сътворението и какво ще бъде нашето бъдеще.
– А какво ще кажете за втората книга от поредицата?
– „Стълба към небесата“ („The Stairway to Heaven“), се опитва да погледне на разказите от древни времена под нов ъгъл, и по-точно в светлината на два аспекта. Първият от тях е да вкара египетските текстове и митологии в картината, като покаже колко много приличат на шумерските текстове, и да покаже какво означават те наистина. Вторият аспект се отнася до човешкия стремеж към безсмъртие. А това се свързва със Синай, с мястото на приземяване на извънземните, с площадките на Синайския полуостров, с ролята на Йерусалим и т.н. Третата книга „Войната между боговете и хората“ („The Wars of Gods and Men“), продължава историята и разказва какво се е случило след Царството, когато на хората са били дадени познания от нова фаза на цивилизованост. В нея се разказва за конфликта, започнал със съперничеството между двамата братя Енлил и Енки. Конфликтът се разраства и продължава сред техните деца и внуци, като довежда до две войни, които аз наричам Войните на пирамидите. В тези войни, за съжаление, са въвлечени и хората. Ето така хората са се научили да воюват.

Това твърдение има както морален, така и теологичен аспект – човекът войнствен ли е по природа или е бил научен да бъде войн? Четвъртата книга, „Изгубените царства“ („The Lost Realms“), е всъщност историята на американските континенти. Не онази история, която наричаме доколумбов период, а много по-назад във времето, преди четири, пет хиляди години – историята преди цивилизациите на инките, маите и ацтеките. Кой наистина е населявал Америка, колко древни са останките на този континент и как са били построени тези мегалитни строежи? С каква цел, по какъв начин и от кого? Изгубените царства всъщност са част от същата история, все същите Анунаки, които се появяват в Америка и довеждат със себе си хора. Петата книга, „Нов прочит на Битието“ („Genesis Revisited“), е по скоро наръчник, написан 15 години след появяването на първата книга, като основната причина е, че за тези 15 години е постигнат много голям научен напредък, особено в областта на астрономията (например откритията, направени от Voyager Spacecraft), в областта на геологията, биологията, откриването на ДНК, създаването на бебета в епруветка, лингвистиката и произходът на езиците.

Всяко едно от тези открития потвърждаваше казаното и написаното от шумерите и следователно напълно потвърждаваше онова, което бях написал в първата книга. И всеки път, когато научавах за такова откритие, аз възкликвах: „Господи, та това шумерите са го казали преди шест хиляди години!“ Ако прочетете съответните страници в „Дванадесетата планета“, ще видите, че аз цитирам един шумерски текст, който точно разказва как е бил създаден Адам, първият човек. Ще видите, че това е точно процесът на създаване на бебе в епруветка. Ще видите също така, че цитирам един текст, който описва Уран и Нептун точно по същия начин, по който ги видя Voyager 2 съответно през 1986 и през 1989 г. Затова аз реших да събера в едно всички научни открития и доказателства. Ето защо подзаглавието на „Нов прочит на Битието“ е „Заимства ли съвременната наука от древните познания?“. Така че всъщност тази книга се явява като обзор на останалите.
– Поразително! И всичко това започна с думата нефилим?
– Да, това беше началото




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. milady - ее, това вече е ...НЕщо..
27.06.2017 09:25
аз съм изчела всички книги, разбира се..
жалко,сега не могат да се намерят..
а ,ти чел ли си ги, захари?
цитирай
2. zahariada - Да
27.06.2017 10:28
Не всички, но съм по прочел това онова.
Мерси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39745975
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031