Mаrcel (Gаbriel) (Paris, 1889 — id., 1973)ё philosophe et dramaturge franзais
 
         А partir du Journal mйtaphysique (1914-1917), cet «existentialiste chrйtien» opposa la subjectivitй incarnйe au sujet abstrait de la techniq...

 
Henri Bergson (Paris, 1859 — id., 1941)ё philosophe franзais
 

Renan (Joseph Ernest) (Trйguier, 1823 — Paris, 1892)ё historien et philosophe franзais
 
         D’origine bretonne, Joseph Ernest Renan connaоt une enfance religieuse et se destine au sacerdoce. Entrй au sйminaire de Sai...

ДЕРЕК  ДЖАКОБИ -  много талантлив съвременен английски актьор, станал известен сред лондонската театрална публика с блестящите си превъплъщения в образите на протагонистите в прочутите Шекспирови хроники и трагедии.
 
Едва ли има друга...

       Колизията между стари и млади възниква логично след като Ромео проявява неразумно младежката си импулсивност и става водеща в последната сцена на трето действие.  Дойката настоява с удвоено усърдие пред Жулиета да изостави Ромео и...

         Именитият руски критик Белински определя тази трагедия като “апотеоз на любовта”, в който “като пламенни вълни, блестящи с ярката светлина на звездите, се леят от устата на влюбените възторжени, патетични слова...

  
JEAN-PAUL SARTRE – LE DIABLE ET LE BON DIEU
 Synopsis

 
ДЖОН ФАУЛС - "АРИСТОС" 
 

 
... Пос­те­пен­но нав­ли­зах по-дъл­бо­ко в проб­ле­ми­те на по­е­тич­на­та дра­ма и в ус­ло­ви­я­та, ко­и­то тя тряб­ва­ше да из­пъл­ни, за да се за­щи­ти, пос­те­пен­но изяс­них сам за се­бе си не са­мо при­чи­ни­те на соб­с­т­ве­но...

 
В след­ва­щи­те стра­ни­ци се раз­г­леж­да въп­ро­сът как би из­г­леж­да­ла ед­на ес­те­ти­ка, из­г­ра­де­на вър­ху ве­че оп­ре­де­лен  ме­тод  за те­ат­рал­ни пос­та­нов­ки, ко­йто се раз­ви­ва на прак­ти­ка от ня­кол­ко де­се­ти­ле­ти...

 И тъй, "светът" на Лабрюйер се заключава в няколко големи класа на индивида: кралския двор, града, църквата, жените и т.н.; тези класове се подразделят на по-малки "общества". Да вземем фрагмент 4 на главата "За града":"Градът е разделе...

 
Между иреалиите (добродетелите) и реалиите (страстите, случайностите, постъпките) съществува маскиращо отношение  -  едните прикриват другите; известно е, че маската е голяма класическа тема (по онова време не се говори за маска, а за...